С презрителна насмешка над т. нар. "висше общество" е нахвърлян гротесковият образ на Мими Тромпеева - дъщерята на богатия индустриалец, създадената в козметичния кабинет красавица с рентгенови очи, която с простодушна откровеност разкрива в дневника си умствената празнота, моралната тъпота и лъжекултурност на своята класа. Сатиричният рисунък на тези образи е целенасочен и ясен. Авторът ги рисува с откровената тенденциозност на фейлетонист. Особена релефност на идейното съдържание придава условната фантастика на централните сюжетни случки. "Някои от хората, които срещам, и то предимно от хайлайфа, нямат никакъв мозък в главите си... Кой знае може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си" - констатира Мими Тромпеева. Явно е, че авторът е капнал "рентгенови" капки в очите и само заради сатиричното въздействие на това буквално осъществяване на употребяваните в преносен смисъл изрази.