- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Страх за сексуалната ориентация..
Не знам дали темата е за тук, извинете..
Момиче на 13. От известно време изпитвам нещо като страх за сексуалната си ориентация. С времето този "страх" се превърна в нещо различно, не знам какво. Нямам против хомосексуалисти, аз не искам да съм такава. Това е проблемът ми.
Както казах в началото- изпитвам нещо като страх от известно време. Преди около 2-3 месеца ми се появи мисъл, че може или съм лесбийка. И от тогава до ден днешен това се върти в главата ми и не иска да излиза от там... И това пречи на ежедневието ми. Успехът ми в училище спадна (тази година ми е важна и това ще ме съсипе), започнаха чести проблеми и кавги вкъщи (лесно се ядосвам заради тези мисли) и постоянно съм в някакви депресии.. В началото на тази фаза имах няколко паник атаки, но с времето спряха.. И като цяло през това изминало време изгубих интерес към момчета и се фокусирах изцяло върху момичета. Преди тези мисли да дойдат в главата ми никога не бях усещала привличане към момичета.. Сега ги заглеждам от главата до петите и усещам нещо различно от преди. Не точно привличане. С времето ми се появиха някакви желания да целуна момиче и да го направя с нея.. Започнах да искам да обарвам момичета и като цяло всичко ми се обърна наопаки. По-добре да умра отколкото да съм обратна... Както казах- нямам против такива хора.. Даже като цяло искам да имам такива приятели
Сега си в пубертета и не знаеш какво искаш.
Като си лесбийка какво се променя?
Let's ride the big rainbow to Gayland.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Тва е най-голямата гавра, която може да ти се случи. Мразиш обратни и се оказва че си обратна. Съдбата си вършо нейното хах. А относно темата ти, излез от филма моля те. След година две ще погледнеш към това, на което викаш "паник атака" и ще се смееш колко заблудена си била.
Варианти бол.Най-вероятните са или да си се филмирала много тежко,или да имаш трудности да приемеш себе си.Ако действително имаш паническо разстройство,второто е по-вероятно.Минала съм отдавна по подобен път,но моят съвет е да не се вглъбяваш чак толкова,не приемай нищо трагично и непоправимо.Бушуват ти хормоните.След няколко години ще гледаш по съвсем различен начин на нещата,спокойно.