Почитане на мъртвите?

[npp]

Ами защото Стария Завет е написан от Моисей и пророците, а не че духовете им ще се явят и те да ги слушат.

Въпросът беше, че ти като каза, цитирам: "а докато някои се лутат в такива дебри, в същото време има истински Светии, които се молят за всички души на вселената без да съдят за това кой къде е и за къде" - човек остава с впечатлението, че говориш за хора между нас, в този живот и затова те попитах дали ги познаваш.

и какво ще разбере човек от писанията само ако ги чете без никой да му дава разум, с който наистина да (може да) ги разбира правилно?!, спомни си скопецът (от Деяния 8:27-39), който при все че бил велможа на етиопската царица, човек интелигентен и владеещ езици, въобще не бил сигурен да разбира нещо от книгата на пророк Исая, за което Апостол Филип трябвало да му обясни/поясни доста неща, а Онези, Които са написали или поне пророчествували написаното в библейските писания със сигурност могат да обяснят/пояснят написаното в тези писания, или както се говори в Библията за "глас от много води", понеже заедно с истинския Господ Бог свидетелствуват и Неговите истински Светии/Пророци, така щото Техния Глас е като (така да се каже) глас от много води, или какво ако вярваш в Бог, но похулваш Неговите Светии/Пророци?!, отгде знаеш дали Волята Му не е да ти говори чрез някой от своите Светии/Пророци или Ангели?!

"Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име." Матей 23: 38-39

а ако Илия, един от старозаветните Пророци, се вижда да е възкръснал и възнесен на "Небето" приживе, колко повече Светиите на Новия Завет възкръсват, и не остават мъртви в гробове за дълго?!, и какво значи "дали ги познаваш"?!, и защо въобще трябва да ги познаваш?!, ако Те са възкръснали на "Небето", по-скоро Те са, които знаят за нас, отколкото ние за Тях, и Те са, които виждат повече отколкото ние сме видели досега и можем да видим занапред преди да сме възкръснали в Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог

"отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат." 1 Коринтяни 13: 9-12

идеята е поне да не Ги отхвърляме, защото ако човек упражнява/практикува вярата някак погрешно, това може да се окаже причина да похулва Св. Дух, макар и някак без да си дава сметка/без да знае, че го прави, а така е немалко вероятно да не получи нужните откровения от истинския Господ Бог, и дори да остане излъган/заблуден за разни/сума ти неща, и т.н., затова не е добре да се похулва ни един от царството на истинския Господ Бог, а ако не знаеш кой какъв е, тогава защо да бързаш да се отричаш от един или друг?!, поне бъди резервиран някак си така, че да не похулваш нито един от истинските Светии, макар и да не знаеш и да не можеш да разбереш кой какъв е, а ако една религия не открива много неща от Истината, която Бог е дал да бъде открита на истинските вярващи/поклонници, и която е открита в библейските писания, тогава е сигурно, че онази религия е достатъчно еретична за да не трябва да бъде следвана - а това е само едно от нещата, понеже например най-важно е да може да прави своите поклонници (да са) истински праведни, но ако не ги прави, тогава е сигурно, че тя има нужда от (пълна) реформа, и предполагам разбираш, че никой не би имал сметка да я следва докато не се реформира достатъчно, че да си заслужава да бъде следвана, затова в Библията се говори за покаяние, понеже най-напред именно духовните/набожните човеци са онези, които трябва да се покаят от неправдата, така както поклонниците на ниневийската религия се покаяха от една най-елементарна проповед на Божия пророк, Йона

и така, истинските Светии ако не друго, то най-малкото възкръсват, и стават част от Онзи Глас, за който се казва в Библията, че е като глас от много води, и трябва да ги слушаме, ако наистина искаме да сме с Тях, а не с онези другите, които също бяха много възвишени, благородни, могъщи, блажени, благодатни, мъдри, славни, и пр., но са от царството на сатана, макар и също приличащи на истински Светии, и те също възкръсват, и могат да действат от (така да се каже) отвъдното

[dreamwalker]

Според православните християни мъртвите трябва да се почитат ,да се раздава за тях и т.н.А според други ,като евангелистите ,не трябва, тъй като в Библията няма такова нещо.
Искам да чуя мнението на православните ,отностно това и как те го възприемат.

Първо трябва да се дефинира "почитане на мъртвите", дали става дума за респект или благоговение (среща се като "veneration of the dead" в англоезичните източници), или за култ към мъртвите, защото в подходящ контекст "почитане" би могло да означава и двете.

В първия случай мъртвите получават уважение, поради факта, че вече са отпътували за Другия свят и единственият начин, по който живите могат да им помогнат е, чрез молитви и благодеяния в тяхно име. Ако мъртвият е оставил хора, които да популяризират делата и името му по положителен начин, това е в негова полза.

Във втория случай, при култа към мъртвите, се има предвид тяхното обожествяване, почитане като богове. В някои примитивни вярвания мъртвите са били почитани дори повече и от генералните божества, поради факта, че те познават по-добре страданията на живите, защото и те са били живи едно време. Например Египетския политеизъм се доближава до това, но дори и там не можем да говорим за абсолютен култ, там е по-скоро традиция, която се спазвала по отношение на управляващите, фараона и неговото семейство най-вече.

Обикновено в монотеистичните религии е разпространено първото, понеже самата им същност изключва моногобожието или почитането на мъртвите като богове (изключение може би е християнството, защото не е стриктно монотеистична религия, но да се отбелязва "култ" отново би било преувеличение, ако не броим сектите). Така че ако дефинираш "почитане" като демонстрация на респект, да, хубаво е, дори е препоръчително.

[Ewok]

Според мен в православието са се смесили двата вида почит, които dreamwalker описа, точно поради езическите практики на култ към мъртвите, т.е. причините за различия между евангелистите и православните са географски.

(не ми се пише в момента по-дълъг обяснителен пост, но много ми се искаше да пиша в темата)

[NomNomNom]

като се абстрахираме от вярата. почитането на мъртвите Е ЗА ЖИВИТЕ
един вид утеха и покой за живите
да си страдат, да си изживяват вината и изкуплението
такива неща

[dreamwalker]

като се абстрахираме от вярата. почитането на мъртвите Е ЗА ЖИВИТЕ
един вид утеха и покой за живите
да си страдат, да си изживяват вината и изкуплението
такива неща

Не заради вината и изкуплението главно защото тези две концепции не са централни или дори не съществуват в множество религии. По-вероятно е почитането да е възникнало, поради желанието да се помогне на човека, който е напуснал живота, с надеждата, че и за самия индивид ще бъде направено същото след смъртта му.

А ако се абстрахираме от вярата, отново виждаме, че почит към мъртвите в своеобразна форма съществува и в някои политико-идеологически течения, където не може да се каже, че почитането на мъртвия е утеха, покой или изкупление за последователите на течението.

[NomNomNom]

ифигения, не ме интересуват читанките, аз си казвам защо според мен хората извършват такива компулсивни действия

[dreamwalker]

Интересно е, че при жертвоприношението на Ифигения също играят роля компулсивните действия на човек, който бил готов да жертва всичко свято в името на земната/материалната изгода.

[golemiq_korab_minava]

А животните?

[SHPAIdURmeN]

като се абстрахираме от вярата. почитането на мъртвите Е ЗА ЖИВИТЕ
един вид утеха и покой за живите
да си страдат, да си изживяват вината и изкуплението
такива неща

Съответно излиза, че да почиташ мъртвите е загуба на енергия и време.

[DoctorSatan-666]

Не заради вината и изкуплението главно защото тези две концепции не са централни или дори не съществуват в множество религии. По-вероятно е почитането да е възникнало, поради желанието да се помогне на човека, който е напуснал живота, с надеждата, че и за самия индивид ще бъде направено същото след смъртта му.

Точно заради това е възникнало. Огромна част от християнските практики имат езически корени. Всъщност старите европейски религии най-много са се доближавали като учения до тези на будизма, тоест те също с вярвали в кармата и прераждането. Оттам идва и практиката да се говори само добро за мъртвите, защото се е вярвало, че чрез фокусиране върху добрите неща на един човек, той ще се прероди, а лошото ще остане забравено.
В Скандинавия, костите са използвани за такъв ритуал за възкресение. Децата са влизали в погребалните места, взимали са главата, както и бедрената кост, след което са ги използвали за ритуала. Затова когато един човек не са искали да се прероди, са хвърляли тялото му в блатото, защото не можеш да намериш костите. Та оттам идва тая идеализация на мъртвите, поне в Северна Европа. Представям си че по нашите земи е било нещо подобно, с практики като червен конец около гроба и други такива.

[NomNomNom]

Съответно излиза, че да почиташ мъртвите е загуба на енергия и време.

надали някой умрял ще те почувства по-добре ако някой плаче на гроба му
виж, живия ще се

[npp]

в традицията на библейските вярващи, мъртвият е погребван, а не кремиран, защото е вярвано, че Бог може да иска да възкреси тялото му, т.е. като почит към тялото на мъртвия да се съхранява колкото се може по-непокътнато

[dreamwalker]

Npp, къде се губиш.