"Три дни"



ЧАСТ 1 >>>

( В оригиналния си вариант частта е илюстрирана и е достъпна за сваляне от хора +16 от тук -
https://mega.nz/#!VxNEhQhB!sEbGO6RL5...GFGHKqNIWURt8w )





< 11 Февруари , 2015г. >
Три дни преди 14 Февруари - денят на влюбените.

Бързо минаха четири щастливи години. Четири и малко. Години, в които с нея преживяхме една страхотна връзка, и за щастие все още я преживяваме. Но за нас е традиция - трябва да превърнем всеки прекаран свети Валентин в запомнящ се в годините спомен. До тук имахме точно четири отпразнувани заедно. Но петият - очаквахме да е най-разтърстващ. Или просто така го усещахме. Денят на влюбените за нас двамата е онова, което чакаме повече от нова година. Аз съм Филип, на 24. Тя е Лора, на 23. И искаме да прекараме още един незабравим свети Валентин.


< 10:37 ; сутринта ; вкъщи >

Лора винаги ставаше преди мен. Мразех това. Винаги ме будеше щом станеше. Макар и да се стараеше да е тиха, будех се. И както всеки път - бе станала и с кафето в ръка седеше пред компютъра ми. Винаги и се чудех защо и бе нужно да стане и да включи компа ми с деветте му шумни като перка на хеликоптер вентилатора, вместо да си цъка тихичко на телефона, дори и без да става от леглото. Но тя всеки път ми отговаряше едно и също...

- Лораа... офф, човек... (отказвайки още да си отворя сънените очи) ..спри го тоя самолет.. Имаш телефон, голям, тих..
- ..На който дума от 10 букви пиша с 15 правописни грешки дори в последния и вариант...
- ..И аз точно затова стачкувам против това да дадеш 50 лева за ноктопластика, след което да не можеш да си включиш телефона, камо ли да пишеш на него...
- ..Да, и затова голямата ти клавиатура ми е по-удобна.. на ноктопластиката.. (подхилквайки ми се невинно и отпивайки кафе)
- Компютъра ми хаби близо двеста пъти повече ток от телефона ти..
- ..И точно затова аз... стачкувам против това, да дадеш хиляда и седемстотин лева за геймърския ти комп.. и всеки месец по още толкова на ЧЕЗ...
- Направи ми кафе.. (отказах се и смених темата рязко в моя полза буквално)
- ..Хаби ток и това.
- Дай ми твоето?? (пресягайки се към нея)
- ..Стига си спал.. (със строг и немигащ поглед, ставайки за да отиде да ми направи кафе)
- Офф... обичам те... (тихо, зад гърба и докато излиза)




Обичах я. Обичахме и да се дразним, понякога.. просто се лигавехме, нищо повече. Но винаги си угаждахме един на друг.. и се глезехме. След малко ми поднесе току що направеното кафе директно в леглото заговаряйки ме:

- Мило.. не заслужаваш да ти кажа, затова няма.
- Ммм.. аз ли съм глупав или току що сякаш ми каза нищо и половина..?
- Хах... със сигурност в теб е причината.
- Ееее кажи де, мразя така..
- Помниш ли играта на Виваком? (избърза да ме попита ме усмихната, щастливо)
- Ммм.. коя бе, оная с почивките, където в анкетата писахме простотии и се бъзикахме?
- Даа, точно... където, как беше... ох все го забравям...
- Мръшляк Долен...
- Да, Мръшляк Долен... как не те беше срам да си го напишеш за име.. (поглеждайки ме с жал и ирония)
- Е и? Стига бе, няк'ва простотия на Виваком, където всичко е нагласено още преди да...
- Спечелили сме и ние! (прекъсна ме)
- А?
- Каквото чу бебе! (мятайки се отгоре ми на леглото)
- Бе.. Ахахах... (стана ми смешно) ..ебаваш се нали?
- Не! Не мило... Ела, ето имейла... ела.. (придърпвайки ме към компа) ..но ти си олигофрен.. Ако не си бях написала аз поне сериозно анкетата, нямаше да спечелим.. Така, че благодарение на мен...
- (прекъсвайки я) ...брат верно... (гледайки в имейла от Виваком) ...човек т'ва сериозно ли...??
- Да, сляп ли си.. аз ти казах, че ще я спечелим.. (охилена до уши ме прегърна и стисна силно от радост)
- Бе... мале... Ахахаха... (вече го повярвах и ми стана дори смешно) ..бе как ние бе..
- Луд ли си, защо не ние..? Аз си знаех... Милооо! (извика) ..мило отиваме в Дубайииии!!!
- Мале никога не съм вярвал, че от пет екскурзии ние ще хванем една.. мале.. Йеееааа бейбее, къде си ве Дубайоо...!! (извиках като урод)

Петият ни свети Валентин наистина щеше да е различен. Най-разтърсващият и най-страхотен! Без да ни се вярва, бяхме спечелили една от петте шест дневни екскурзии до Дубай от Виваком.. А единственото, което бяхме направили бе да си попълним анкетата и да я постнем на фейсбук страницата си... Велико! А лично аз винаги съм си мислил, че всичките тия томболи и награди са пълен фейк, нагласени на 100% и на никой нищо не дават... И просто не ми се вярваше, че е истина! Такова чувство се изпитва веднъж в живота.. Късмет, който ми идеше да хвана с две ръце, да го разтърся и да му кажа - ЕВАЛА брат, мерси !

СЛЕДВА ЧАСТ 2 >>>