Здравейте, ще ви разкажа накратко за вечните проблеми с баща ми. Когато бях на 13-14 майка ми замина да работи в чужбина. От тогава с баща ми постоянно имаме някакъв проблем по между ни. Когато бях малка си мълчах и след всички глупости,които ми говореше... Как ме мачкаше... Обиждаше ме... Унижаваше ме (всичко това се е случвало дори в присъствието на негови приятели). Казваше ми неща от рода, че съм тъпо парче без цел в живота, че не мога да решавам и т. н.. Винаги ме питаше какво искам да работя. Не му разкрих за моите мечти от страх, че ще ме смачка отново и ще ми се изсмее в лицето. Казвал ми е, че по тази логика ще стана простутка. Винаги ме смазваше. Тези проблеми с времето избледняха. От 16 годишна работя през нощта. Първата ми работа беше по негова принуда. Каза ми, че една позната си търсела сервитьорка. Аз му казах, че не се чувствам готова и не знам дали ще се справя. Той ми каза " И какво си мислеш лятото да си изкараш безгрижно детство ли? ". започнах работа и много ме харесаха. Не спираха да говорят колко добре се справям, колко съм амбицирана. Той вместо да се радва за мен ми каза, че не знаел какво толкова ме хвалят. Сега съм на почти 19, но още съм ученичка. Работя отново, пълнолетна съм, и отново ми прави проблеми. Най-честия е, че излизам с момчета, гейове. Обясних му, че те са ми добри приятели, с които сме заедно от малки и сме се приели такива, каквито сме. Но той не е от бащите, които разбират, че няма значение какъв е човек, стига да е добър по душа. Днес прекали. Видя ме с едно такова момче на кафе, беше видимо пиян. Едни скандали, едни заплахи. Наричаше ме курва. Но аз също вече не си мълча. Защитават се до последно и дори не се разплаках. За първи път му казвах всичко, което мисля. Той баща ми вече си е на възраст. Дори имам чувството, че има сериозен проблем с алкохола. До вчера съм си мислила като завърша училище да се изнеса и да поддържам контакт само с майка ми. Но след случая днес реших възможно най бързо да си събера багажа и да напусна града. Имам възможности в няколко по далечни оттук места. Но това ще попречи на образованието ми. Остават ми още 3 месеца, но аз повече не издържам да ме мачка и унижава и разплаква всеки път. Какво бихте ме посъветвали вие? Много съм объркана...