Изгубила си опората си, това е факт. Но това не означава, че трябва да се отказваш от живота. Не се предавай! Помисли си как се чувства майка ти, наблюдавайки те от горе, като те вижда как тъпчеш на едно място и си на дъното. Трябва тя да е амбицията ти да постигнеш нещо, да се развиеш. Всяка майка иска най-доброто за своето дете. Въпреки че твоята вече я няма, това желание остава. Минаваш през едно от най-тежките изпитания в живота и не трябва да се пречупваш, а да продължиш въпреки болката. Сигурно ще кажеш, че не е същото, понеже не ми е роднина, обаче аз изгубих най-прекрасния човек в живота си, моят пример и вдъхновение. Бях на дъното, плачех непрекъснато, изобщо не исках да излизам, да общувам с приятелите си... През цялото време слушах песните, напомнящи ми за него и гледах снимките ни. В един момент осъзнах, че не мога вечно да страдам така. Че заради него, заради себе си, трябва да се изправя. Защото той не би искал да ме гледа да страдам, а просто да нося спомена за него в сърцето си. Майка ти живее чрез теб, затова не трябва да се предаваш, а трябва да се изправяш пред всяко едно предизвикателство и стига да го искаш наистина, ще успееш, защото все пак носиш двойна сила в себе си!