За или против изневярата?

[Mr.Killer]

Здравейте!
Малко банална тема, но все пак искам да чуя няколко мнения относно изневярата, защото от доста време говоря по тази тема с разни хора и накрая излиза така, че само аз мисля различно.
Момче съм и аз лично съм против изневерите, не мога да го възприема. Става въпрос за секс, а не целувки и тнт., въпреки че също не се вписват в мисленето ми. Та въпросите са няколко:
1.Лоша ли е изневярата според вас?
2.Задължително ли изневярата трябва да е избор или понякога просто така се случва. - Някои твърдят, че е избор. А и не ми се връзва просто така да спя с някого, защото така се случило.
3.Ако наистина обичате човека до себе си, ще го предадете ли по такъв начин?
Понеже на мен лично не ми се е случвало да ми изневерят, а и не съм имал толкова дълга връзка, някои хора казват, че в даден момент се появява страничен/3 човек, който ти завърта главата и понякога се поддаваш на изкушението. След това се връщаш при твоя любим и всичко си продължава както преди.
Аз не мога да си обясня как ще се върна при човека, който обичам с мисълта, че съм изневерил. Съвестта ще ме накара да си призная. Още няколко въпроса:
4.Как бихте устояли на този 3-ти човек, който в даден момент се появява. (Смятам, че човек, който цени себе си и човека до него, не би допуснал да се случи нещо с този 3-ти човек)
5.Бихте ли си признали или ще премълчите случката(ако е имало такава)
6.Как бихте реагирали, ако разберете, че са ви изневерили и това нещо е премълчано.(Разбрали сте от друг човек, а човекът до вас е премълчал случая). Както и обратното: Човекът до вас да си признае за случилото се.
Аз лично бих сложил край на цялата история, защото вече няма да имам това доверие, което съм имал на този човек в началото и всяка негова дума ще е под въпрос за мен. А и ще ми е трудно да живея с мисълта, че човека до мен е бил с някой друг.
7. Ако сте семейни с дете и това се случи, как бихте реагирали?
Някои семейства се събират, други не. Все още не съм в такава ситуация бил и ДАНО НЕ ми се случва, не го пожелавам и на никого. Та някои хора остават с този човек заради детето, други не.
Не смятам, че бих могъл да простя изневяра, след като човека до мен ме е предал.
Последни въпрос е:
8.Щом веднъж си изневерил, задължително ли е да се случи отново?
Малко дълга тема стана и доста въпроси зададох, но искам да чуя и други мнения по въпроса. На мен лично не ми се е случвало това, което съм написал и затова си мисля, че бих устоял на всички изкушения и не бих простил изневяра, но не е гаранция, че ще реагирам така, както сега мисля.
Общо взето е това, мисля че не съм пропуснал нищо.

[tori]

За съм - обичам да си убивам хора за кефа.

По принцип не бих простила, но много зависи от ситуацията. В различните връзки има различни важни фактори, които трябва да се вземат предвид, така че гледам да не съм много сигурна какво и как, защото винаги има възможност и да не съм права. Не разбирам защо питаш за момента, в който имам деца и съм омъжена - какво, кат проимам деца, ще ми опадат ръцете и някой ще ми вземе кетапа за работа ли?! Гладна няма да умра, пк ако ще и гъза си да скъсам от работа и търсене на варианти.
Дали бих си признала. Веднъж ми се случи да имам чувства/мисли спрямо друг, което си е чиста проба изневяра по моите критерии, но не си признах на раздяла. Прецених, че достатъчно ще го нараня и само зарязвайки го, така че сметнах за ненужно въпросния да знае какво се случва в главата ми и защо.
Изневярата не е само избор или грешка, тя е адски много неща. Понякога е следствие от влошени отношения, отмъщение, грешка, глътка въздух. Всеки може да си я мери по различно му, спрямо момента от живота/ситуацията, в кой(я)то се намира и спрямо нещата, които е усвоил като уроци за живота, спрямо моралният си компас. Не можеш да си категоричен, преди да си погледнал отстрани, отдалече, отгоре ако щеш, а не само от своята (наранена/гузна) гледна точка.

Ако нещо се е случило веднъж, то може и никога да не се повтори, но ако се е повторило, то задължително ще се потрети.

[supersonic0]

Познавам много хора, които имат сериозни, дълги връзки и изневярата им е като сутрешното кафе, тоест нещо съвсем обичайно в ежедневието. Партньорите им вероятно не знаят, не вярвам въпросният да си признава всеки път, когато изневерява под път и над път Аз не съм изневерявал и на мен не са ми (предполагам ), но разбера ли, приключвам всичко. Не ме интересуват менталните й проблеми, психическото й състояние в даден момент, дали аз съм я предизвикал по един или друг начин и т.н. Точка.

[Smrazqvashta]

Изневярата е признак на слабохарактерност и неуважение към самия теб и избора ти.

[Fisherman]

Изневярата е признак на слабохарактерност и неуважение към самия теб и избора ти.

неуважение и предателство на доверието на партньора и като цяло размива смисъла на думата "връзка"

[LadyTerrible]

неуважение и предателство на доверието на партньора и като цяло размива смисъла на думата "връзка"

+1
Moeто мнение винаги е било следното : Няма нужда да се казва с тропане по масата "Няма да сме повече с други хора!",то просто е усещане.Ако усещаш,че искаш да бъдеш само с този човек и той съответно иска да е само с теб-чудесно.Ако не-значи нещо във връзката липсва и някой ще си го търси извън нея рано или късно.Точка.
Не бих се определила като ревнива,не правя сцени и не провеждам разследвания тип "Гестапо".Дори и да си изкривя устата да говоря,ако човекът ще прави нещо,нека.Не съм ничия майка,че да възпитавам някого.Ако желанията ни относно връзката се разминават-хващаме си пътя и толкоз.
Дали бих простила-не знам,зависи от чувствата,които имам към човека и от самите ни отношения.
Аз самата не съм от девойките,които не издържат без внимание от различни мъже всеки ден.Обикновено ,когато съм във връзка-независимо дали е "сериозна" или просто се виждам с някого,щом съм си допаднала с човека,друго не търся.
Нямам влечение към драма.Зададе ли се подобно чудо на хоризонта,обръщам се и си тръгвам.

[Mr.Killer]

Изневярата е признак на слабохарактерност и неуважение към самия теб и избора ти.

неуважение и предателство на доверието на партньора и като цяло размива смисъла на думата "връзка"

+++

[Mr.Killer]

Тъкмо почвах да си мисля, че няма смисъл да се раздавам толкова за някого и при първа възможност ще кръшкам насам-натам. Нали един живот се живяло.
Предпочитам да се разделят с мен, отколкото да ми изневерят. Да ми каже, че има друг човек и да се приключва. А, ако ми е изневерила вече след раздялата да не ми казва(освен, ако не я питам).
Ако имам нещо към някой и реша да тръгна да правя нещо, бих се разделил с човека до мен, отколкото да го предам по такъв начин.
А и никой не може да ме накара да пресля с някоя друга, ако обичам приятелката си. Какъв е смисъла да си с някого, ако постоянно се оглеждаш в други.

[Ewok]

Здравейте!
Малко банална тема, но все пак искам да чуя няколко мнения относно изневярата, защото от доста време говоря по тази тема с разни хора и накрая излиза така, че само аз мисля различно.
Момче съм и аз лично съм против изневерите, не мога да го възприема. Става въпрос за секс, а не целувки и тнт., въпреки че също не се вписват в мисленето ми. Та въпросите са няколко:
1.Лоша ли е изневярата според вас? Аз лично не я одобрявам и според мен орпеделено не е добра постъпка спрямо човека, с когот си.
2.Задължително ли изневярата трябва да е избор или понякога просто така се случва. - Някои твърдят, че е избор. А и не ми се връзва просто така да спя с някого, защото така се случило. Като го чуя това ("така се случи") ми се повръща. И буквално и преносно. НЯМА как просто "да се случи", ако си във връзка, винаги има предикати и това, че не си ги отчел не го прави по-малко случайно или теб - по-малко виновен.
3.Ако наистина обичате човека до себе си, ще го предадете ли по такъв начин? Не искам да казвам голяма дума, но поне в момента не мога да си представя, че бих изневерила на някого. Под нивото ми е и не виждам защо, ако почувствам нужда от друг човек, няма да се разделя с предния преди това.
Понеже на мен лично не ми се е случвало да ми изневерят, а и не съм имал толкова дълга връзка, някои хора казват, че в даден момент се появява страничен/3 човек, който ти завърта главата и понякога се поддаваш на изкушението. След това се връщаш при твоя любим и всичко си продължава както преди. Пак казвам, че не мога да говоря генерално, но поне при мен не се е повявявал трети човек. То и като цяло не съм била в кой знае колко дълга връзка (3-4 години), но според мен и не излъчвах сигнали, подканващи към действия. А аз винаги съм държала дистанция в общуването си от този тип.
Аз не мога да си обясня как ще се върна при човека, който обичам с мисълта, че съм изневерил. Съвестта ще ме накара да си призная. Разни хора - разни възприятия. За някои това е начин на живот. Още няколко въпроса:
4.Как бихте устояли на този 3-ти човек, който в даден момент се появява. (Смятам, че човек, който цени себе си и човека до него, не би допуснал да се случи нещо с този 3-ти човек)Ако все пак се появи трети човек, ще се замисля сериозно защо въобще го обмислям и какво ми липсва сега, че явно търся друго. Ако преценя, че този нов човек би си струвал повече от сегашния, ще започна да мисля за раздяла. Но не бих поддържала паралелна връзка.
5.Бихте ли си признали или ще премълчите случката(ако е имало такава) Не знам. Не мога да кажа без да ми се е случило. Иска ми се да мисля, че бих казала, но много зависи от случая. И като цяло се надявам да не се стига дотам.
6.Как бихте реагирали, ако разберете, че са ви изневерили и това нещо е премълчано.(Разбрали сте от друг човек, а човекът до вас е премълчал случая). Както и обратното: Човекът до вас да си признае за случилото се. Ако разбера от трети човек, това би бил много силен удар под кръста. Първо, защото човекът до мен ме е предал и второ, защото явно не се е прикрил достатъчно и страничен човек е по-наясно от мен. Ако ми каже - това е една идея по-добре, но ще последва доста сериозен разговор (както и след първото, де) - причини, какъв точно е този друг човек, етц.
Аз лично бих сложил край на цялата история, защото вече няма да имам това доверие, което съм имал на този човек в началото и всяка негова дума ще е под въпрос за мен. А и ще ми е трудно да живея с мисълта, че човека до мен е бил с някой друг.
7. Ако сте семейни с дете и това се случи, как бихте реагирали? Тук вече не мога да изказвам никакво мнение. Преди бих се изказала рязко и безкомпромисно, но сега, след като съм си говорила с няколко семейства, установих, че нещата стоят по по-различен начин. Много зависи колко държиш на семейството си и човека срещу себе си и дали му имаш доверие за други неща и като цяло как възприемаш микрокосмоса ви.
Някои семейства се събират, други не. Все още не съм в такава ситуация бил и ДАНО НЕ ми се случва, не го пожелавам и на никого. Та някои хора остават с този човек заради детето, други не.
Не смятам, че бих могъл да простя изневяра, след като човека до мен ме е предал.
Последни въпрос е:
8.Щом веднъж си изневерил, задължително ли е да се случи отново? Масово приетото е да. Аз не знам. Познавам хора, които са изневерявали само веднъж и го смятат за огромна грешка и съжаляват за това.
Малко дълга тема стана и доста въпроси зададох, но искам да чуя и други мнения по въпроса. На мен лично не ми се е случвало това, което съм написал и затова си мисля, че бих устоял на всички изкушения и не бих простил изневяра, но не е гаранция, че ще реагирам така, както сега мисля.
Общо взето е това, мисля че не съм пропуснал нищо.

Като цяло много зависи от типа изневяра - ако е само секс, само веднъж, като че ли бих била склонна да обмисля прошка, но много зависи от поведението на човека до мен и от обстоятелствата. Паралелна връзка или "секс, ама и си говорим" не бих простила.

[LadyDi]

2.Задължително ли изневярата трябва да е избор или понякога просто така се случва. - Някои твърдят, че е избор. А и не ми се връзва просто така да спя с някого, защото така се случило.

Ама как така просто се случва? Какво, подхлъзна се и й го наниза ли?
Не разбирам... Изневярата винаги е избор.

[Mr.Killer]

Благодаря за изчерпателния отговор, Ewok! Очаквах подобен отговор да получа. Явно не съм единственият, който гледа така над нещата.

[Mr.Killer]

Ама как така просто се случва? Какво, подхлъзна се и й го наниза ли?
Не разбирам... Изневярата винаги е избор.

Това се чудя и аз, защото един човек точно това ми каза. "Просто така се случвало понякога".
Не разбрам как просто така ще се случи нещо. Няма сила, която да те накара да направиш нещо, ако ти нямаш желание.

[LadyDi]

Няма сила, която да те накара да направиш нещо, ако ти нямаш желание.

За имане - има, ама тука не питаш това.

[Mr.Killer]

За имане - има, ама тука не питаш това.

Не знам. Не ми се е случвало да изневерявам. Това не мога да си обясня, как "просто така се случи" да изневериш. Все едно насила те е принудил някой и не си имал друг избор освен да сгафиш.

[draid]

То всичко в живота е избор, ти за изневярата си взел да се чудиш. Крайно против съм от както се помня. Мнението ми не се е променило и се съмнявам силно да се промени.

[NomNomNom]

за полигамните отношения в граници
всичко в граници + основното партньорство да е с приоритет е ок

съответно гореописаните въпроси не важат

[an7raks]

за полигамните отношения в граници
всичко в граници + основното партньорство да е с приоритет е ок

съответно гореописаните въпроси не важат

Е, то тогава не е изневяра, щом другият е наясно и ок с това предварително.

[NomNomNom]

да ^
просто предателствата са неприятни
ако дадеш толеранс на физическото (под толеранс не говоря системно кръшкане всеки месец, или паралелна връзка, макар че някои хора са си ок), ама наистина толеранс, и двамата да сте окей, а не привидно окей и като излезе нещо - драма
но разбира се, не е за всички хора и всички взаимоотношения
моногамността е прекрасна, не е прекрасно като те разочароват или като разочараваш

[LadyTerrible]

Не знам. Не ми се е случвало да изневерявам. Това не мога да си обясня, как "просто така се случи" да изневериш. Все едно насила те е принудил някой и не си имал друг избор освен да сгафиш.

Какво значи "да сгафиш" ... да не си в даскало или да си ядосал мама цялата концепция на ревността е липсата на увереност в себе си и на доверие.Ако и двете са налице,никой няма никого да подърпва и да наднича и да се чуди...
Да бъдеш във връзка с някого е избор.Ако ти се развява,прави го.Просто нещата се казват просто,ясно и точно.
Свободата на човека не може да бъде отнета с думи и уговорки,разследвания и ултиматуми.Всеки има право на свобода,всеки има право на избор.Никой ничия собственост не е.
Ако взаимно си давате сигурност,какво ще търсите навън?
Ако човекът иска нещо,което ти не-защо сте си?

[Mr.Killer]

Какво значи "да сгафиш" ... да не си в даскало или да си ядосал мама цялата концепция на ревността е липсата на увереност в себе си и на доверие.Ако и двете са налице,никой няма никого да подърпва и да наднича и да се чуди...
Да бъдеш във връзка с някого е избор.Ако ти се развява,прави го.Просто нещата се казват просто,ясно и точно.
Свободата на човека не може да бъде отнета с думи и уговорки,разследвания и ултиматуми.Всеки има право на свобода,всеки има право на избор.Никой ничия собственост не е.
Ако взаимно си давате сигурност,какво ще търсите навън?
Ако човекът иска нещо,което ти не-защо сте си?

Така ми дойде за момента тази дума. Не, че я използвам. А относно свободата няма спор, че е така, а и никъде не е казано, че някой е нечия собственост. Всеки има право на избор.

[Sunshine_99]

Аз съм твърдо против изневярата. И за мен тя започва още от момента на криене на каквото и да било - че си се запознал с някого, че си пишеш с някого, заключване на телефона в момента, в който партньора ти влезе. При мен се е случвало да се появи трети човек. Но връзката вече беше към края си заради неразбирателство, просто вече не се чувствах добре с този човек и бяхтвърдо решила как ще скъсам с него. И няколко дни преди да се видим, за да поискам да скъсаме се запознах с този 3ти човек (може би просто се е появил в перфектният момент, не знам). Той не познаваше нито мен, нито тогавашния ми "приятел". Познаваше само една приятелка, все пак тя ни запозна. Допаднахме си, имахме за какво да си говорим и аз му споделих проблемите във връзката си и какво съм решила и го попитах за съвет. Той беше моята странична, трета гледна точка, която тогава търсех. Подкрепи ме адски много, тъй като около късането имаше доста проблеми. И нещата след това просто се получиха и сега сме заедно и съм адски щастлива. Най-малкото знае кое е довело до край предишната ми връзка и не го прави. За мен това не е изневяра.. ама кажете си мнението
Иначе преди малко повече от година се оказа, че майка ми изневерява от година и половина. Баща ми обаче не спря да я обича и й каза, че ще й прости всичко само и само да спаси семейството си (имам и брат, който тогава беше на 6), а тя да прекъсне връзката си с оня. Последва половин година мъчение -лъжи "скъсахме" ама всъщност не сме, сериозни разговори, подмазване и мамене от страна на майка ми, за да вземе апартамента и брат ми (за мен е ясно, че оставам при нея, бащата на брат ми ми е доведен баща и все пак имаме много силна връзка баща-дъщеря). Накрая решиха да се разделят окончателно понеже тя нямаше намерение да си разкара любовника. Започнаха се скандали за брат ми. Аз им казах, че се държат като деца и ги оставих сами да се оправят щом никой не се вслушва в това, което аз казвам. Не знам как са се разбрали, но в крайна сметка брат ми и баща му се изнесоха. Аз си живея с изневерилата. Вече нямам респект към собствената си майка след това, което направи - мисля, че това е доста показателно относно мнението ми за изневярата. Ама тя майка ми и не й пука за друг освен за оня. Само се прави за пред другите от страх какво ще кажат хората.
Въобще не ме интересува как, кога и защо е станало - колкото и да обичам този човек той ме е предал, как да му имам втори път доверие - не прощавам такова нещо.
Ох, много дълго стана, извинявам се!

[Mr.Killer]

Аз съм твърдо против изневярата. И за мен тя започва още от момента на криене на каквото и да било - че си се запознал с някого, че си пишеш с някого, заключване на телефона в момента, в който партньора ти влезе. При мен се е случвало да се появи трети човек. Но връзката вече беше към края си заради неразбирателство, просто вече не се чувствах добре с този човек и бяхтвърдо решила как ще скъсам с него. И няколко дни преди да се видим, за да поискам да скъсаме се запознах с този 3ти човек (може би просто се е появил в перфектният момент, не знам). Той не познаваше нито мен, нито тогавашния ми "приятел". Познаваше само една приятелка, все пак тя ни запозна. Допаднахме си, имахме за какво да си говорим и аз му споделих проблемите във връзката си и какво съм решила и го попитах за съвет. Той беше моята странична, трета гледна точка, която тогава търсех. Подкрепи ме адски много, тъй като около късането имаше доста проблеми. И нещата след това просто се получиха и сега сме заедно и съм адски щастлива. Най-малкото знае кое е довело до край предишната ми връзка и не го прави. За мен това не е изневяра.. ама кажете си мнението
Иначе преди малко повече от година се оказа, че майка ми изневерява от година и половина. Баща ми обаче не спря да я обича и й каза, че ще й прости всичко само и само да спаси семейството си (имам и брат, който тогава беше на 6), а тя да прекъсне връзката си с оня. Последва половин година мъчение -лъжи "скъсахме" ама всъщност не сме, сериозни разговори, подмазване и мамене от страна на майка ми, за да вземе апартамента и брат ми (за мен е ясно, че оставам при нея, бащата на брат ми ми е доведен баща и все пак имаме много силна връзка баща-дъщеря). Накрая решиха да се разделят окончателно понеже тя нямаше намерение да си разкара любовника. Започнаха се скандали за брат ми. Аз им казах, че се държат като деца и ги оставих сами да се оправят щом никой не се вслушва в това, което аз казвам. Не знам как са се разбрали, но в крайна сметка брат ми и баща му се изнесоха. Аз си живея с изневерилата. Вече нямам респект към собствената си майка след това, което направи - мисля, че това е доста показателно относно мнението ми за изневярата. Ама тя майка ми и не й пука за друг освен за оня. Само се прави за пред другите от страх какво ще кажат хората.
Въобще не ме интересува как, кога и защо е станало - колкото и да обичам този човек той ме е предал, как да му имам втори път доверие - не прощавам такова нещо.
Ох, много дълго стана, извинявам се!

Ами в твоя случай не знам. Едва ли е приятно да разбереш, че човекът, с който си се разделил преди дни си е намерил друга половинка. Но за да стане така значи чувствата на единия вече са заминали в кофата. Има и единични спучаи де.
А за тази ситуация с твоята майка е доста кофти. Аз даже не мога и не искам да си представям подобно нещо.
Това да си разваляш семейството понеже те сърби някъде...бе не знам. Такива хора даже семейства не заслужават да си имат.

[Sunshine_99]

@Mr.Killer
Ами с това момче всъщност вече бяхме късали веднъж, малко повече от половин година по-късно се събрахме. И няколко дни след като ме заряза беше тръгнал с една негова приятелка... А малко преди да ме зареже буквално си ме използваше за играчка. Не ме питайте защо съм се събрала пак с него, и аз не знам какво ми е било в главата - може би просто понеже беше първа връзка, не знам. Така че до някъде може да се каже, че сме квит. Не че е готино се

[golemiq_korab_minava]

Ако става въпрос за секс след един определен етап в дълголетната връзка, когато чувствата и страстта са отминали, подкрепям изневярата, стига да не се прекалява. Против изневерите, които включват тайни любовни филмарски истории, защото често те довеждат до излизане от границите.. И все пак, ако се изгуби всякаква търпимост между съпругата и мъжа в семейството, то не си заслужава да се тормозят взаимно вързани. Нито децата няма да са доволни на вечни скандали, нито няма да се усеща обич. Но, ако просто първоначалните чувства заминат, което се случва почти при всички, аз съм за опитване на максимални усилия за ЗАПАЗВАНЕ на брака, за применане на еднин стандар на поведение, на мерки за компромис, в името на децата.

[gabriella22]

Изневярата е едно от най-долните неща, които може човекът до теб" да ти причини. Не знам, предпочитам да дойде и да ми каже, че не иска да е с мен, отколкото да ме лъже. Бившият ми приятел лъжеше мен и още едно момиче 3 месеца, долно е. Както пишеше горе признак за безхарактерност.