За или против изневярата?

[Sunshine_99]

Аз съм твърдо против изневярата. И за мен тя започва още от момента на криене на каквото и да било - че си се запознал с някого, че си пишеш с някого, заключване на телефона в момента, в който партньора ти влезе. При мен се е случвало да се появи трети човек. Но връзката вече беше към края си заради неразбирателство, просто вече не се чувствах добре с този човек и бяхтвърдо решила как ще скъсам с него. И няколко дни преди да се видим, за да поискам да скъсаме се запознах с този 3ти човек (може би просто се е появил в перфектният момент, не знам). Той не познаваше нито мен, нито тогавашния ми "приятел". Познаваше само една приятелка, все пак тя ни запозна. Допаднахме си, имахме за какво да си говорим и аз му споделих проблемите във връзката си и какво съм решила и го попитах за съвет. Той беше моята странична, трета гледна точка, която тогава търсех. Подкрепи ме адски много, тъй като около късането имаше доста проблеми. И нещата след това просто се получиха и сега сме заедно и съм адски щастлива. Най-малкото знае кое е довело до край предишната ми връзка и не го прави. За мен това не е изневяра.. ама кажете си мнението
Иначе преди малко повече от година се оказа, че майка ми изневерява от година и половина. Баща ми обаче не спря да я обича и й каза, че ще й прости всичко само и само да спаси семейството си (имам и брат, който тогава беше на 6), а тя да прекъсне връзката си с оня. Последва половин година мъчение -лъжи "скъсахме" ама всъщност не сме, сериозни разговори, подмазване и мамене от страна на майка ми, за да вземе апартамента и брат ми (за мен е ясно, че оставам при нея, бащата на брат ми ми е доведен баща и все пак имаме много силна връзка баща-дъщеря). Накрая решиха да се разделят окончателно понеже тя нямаше намерение да си разкара любовника. Започнаха се скандали за брат ми. Аз им казах, че се държат като деца и ги оставих сами да се оправят щом никой не се вслушва в това, което аз казвам. Не знам как са се разбрали, но в крайна сметка брат ми и баща му се изнесоха. Аз си живея с изневерилата. Вече нямам респект към собствената си майка след това, което направи - мисля, че това е доста показателно относно мнението ми за изневярата. Ама тя майка ми и не й пука за друг освен за оня. Само се прави за пред другите от страх какво ще кажат хората.
Въобще не ме интересува как, кога и защо е станало - колкото и да обичам този човек той ме е предал, как да му имам втори път доверие - не прощавам такова нещо.
Ох, много дълго стана, извинявам се!