Любовта не е игра.
Философски мисли всички имаме,колкото и да се изкарват някои хора над нещата.
Позитивизмът и вярата в бъдещето идват от нас самите,не отвън-не от някого,не от нещо.От нас.Докато човек не се научи да намира опората,вярата и любовта в себе си,никой и нищо не може да помогне.Това е един от основните проблеми на повечето хора-чакат някого или нещо,за да промени живота им или да го "оправи".Докато зависим от нечии чувства,от нечие внимание и от нечие поведение,никога нищо няма да ни е наред.
Стихотворението е красиво,да.И аз съм писала едно време такива и знам в какъв смисъл се пишат.
Трябва обаче да се направи сериозна равносметка-какво губиш? Хората идват и заминават,животът си тече.Единствената необратима и категорична загуба настъпва,когато твоят Любим човек си отиде от този свят.А този Любим човек не е просто поредното "гадже".Всичко останало е поправимо.Затова не мога да понасям да слушам как този и онзи скъсали,пък загубили всичко,пък загубили любовта и вярата и надеждата и така нататък.Все гледаме това,което нямаме,а това,което имаме-кучета го яли,все таз.
Любовта крепи,гради и създава,срутва всичко ненужно и задава най-неудобните въпроси.Твърде малко хора за съжаление знаят какъв е смисълът на тази дума.А иначе всички знаят 2 и 200.
Главата горе.Изобщо не е толкова трагично,колкото в момента си го изкарваш в главата.