Йо... не съм вярвал, че пак ще пиша тук, вече съм на 25, тийн годините ми минаха отдавна, пък все едно още ме държат. Та... преди този период да настъпи, в който съм... липса на интерес, мотивация и каквото и да е за каквото и да е... излизане, спорт и т.н. Преди хубаво спорт, постоянство, дисциплина... хубаво тяло, здравословен живот като цяло... сега и това спрях. Заживях отскоро и с приятелката си и нещата не отиват на добре, тъй като се превърнах в някво зомби, на което нищо не му се прави... след като завърших септември и си взех правоспособността и вече нищо не ме интересува. Работя няква убита онлайн работа и това е. И най-тъжното е, че имам и ютуб канал, който си е на английски де, и имам страшна база и възможност да стана нещо голямо след години, но и там спрях да правя каквото и да е било. В нов град съм, така да се каже, нямам приятели тук, а с нейните приятели не ми се излиза, защото ги намирам за скучни, абе един ужасен негативизъм, скептицизъм и песимизъм, примесени с огромна нежелание, незаинтересованост и никакъв ентусиазъм за развитие и продуктивност, каквото правех преди с години... от всичко ми е дотегнало и всичко ми писва бързо. Не искам да наранявам приятелката си, вече го направих много пъти, но да се върна в моя град, може би ще значи край между нас... а реално не искам да я губя. Ебахти дупката. Някой друг с подобен етап в живота му? Как излязохте :P Айде със здраве, много курвенска история стана моята.