аре стига, на достатъчно години са, за да може да е сериозно;
и к'во, предпочитате да търсите любов (близост, споделеност) сред непознати, които впоследствие да сближавате с приятелите си? няма никаква логика в това, при все, че взаимоотношения, градени върху приятелство, са по-дълготрайни и смислени, в сравнение с онези, основани първо(и основно) върху нагон. за мъжете приятелството доста се различава от женското, няма я онази емоционална вътрешна споделеност и съответно доволството от това някой да те познава в слабостите ти. още повече го има това при хора, движещи се в компании. та, не ми обяснявайте колко важна е групата, защото всеки преследва личното си щастие, а приятелите ти не са тези, с които се размотаваш, а онези, които са ти близки, които те познават и ти желаят(спомагат) това щастие.