ами познаваме се от години, в обща компания сме, но никога не сме си били чак пък толкова близки. смея да твърдя, че на тази нова година отношенията ни се задълбочиха малко повече. предполагам, че е нормално при положение, че 3 дни спахме в една къща и почти през цялото време бяхме заедно. няма да забравя никога как точно беше започнало да вали мнооого сняг, часа беше около 2-3 и просто решихме да излезнем, и да се разхождаме, въпреки че и двамата не познавахме мястото, на което сме. е...разходката не беше дълга, но пък беше една от най-прекрасните в живота ми. и не, не преувеличавам. чувствам се толкова себе си около него. не бях особено сигурна дали е споделено усещането, затова реших докато сме там да не предприемам нищо кой знае какво. дойде време да си тръгваме, пътувахме в една кола, почти не си казахме нищо, но често просто погледите ни се засичаха и ми се усмихваше. сега като се замисля единственият ни по-близък контакт беше онази дъъъълга прегръдка, когато го оставихме пред тях, след пътуването. ох, не. не беше дълга, по-скоро беше силна. или пък и двете. не знам. от тогава до сега не сме спряли да си говорим и пишем, няколко пъти излизахме, но пак в общата компания. и тук идва кофти моментът, в който осъзнах, че точно когато сме в тази компания, той се държи по-различно някак с мен, студено. след като го забелязах това се афектирах и реших, че няма смисъл да се занимавам. и за някакво време нито му пишех, нито излизах, като ме канеха. после осъзнах, че може би го е страх, че съм по-малката сестра на един от добрите му приятели. и ако наистина това е причина ще ме е яд много, защото знам, че едва ли мога да направя нещо, кой знае какво. един от общите ни познати, който го познава много по-добре ми сподели, че с мен се държи по много по-различен начин и това трябва все пак да ми говори нещо, но имам наблюденията, че аз съм инициаторът за повечето неща, което май означава, че въпреки всичко едва ли желае нещата да се случат, колкото аз. и не знам к'во да правя. защото е готино да опитваш, когато вярваш в нещо и го искаш, но е глупаво да продължаваш, ако виждаш обратните знаци. и има още много к'во да кажа, но са ми толкова неподредени мислите в момента, че е по-добре да спра. 3 и 15 е станало. ужас. лека.