За връзките и нуждата от "човек до себе си"

[Ewok]

Ми, всичко до сватбата е кастинг... Гледаш, харесваш, пробваш, ако не е твоето, пробваш друго. Това е идеята на връзките преди брака. Първите седмици, че и месец-два си заслепен от разни глупости и не можеш да оцениш дали наистина ще си подхождате с тоя човек за евентуален брак или не. Чак след поне няколко месеца съвместен живот можеш да дадеш подобна оценка, а за това се изисква да си във връзка тези няколко месеца.

Да, няколко месеца. Да речем, че си на 22, все още не искаш деца, но минаваш през връзки, за да "пробваш". Ок, обаче срещаш човек, когото смяташ за подходящ за създаване на семейство, за което, както споменах, не си готов. Тогава какво правим? Изчакваме се взаимно? Ами ако другият вече е готов?

Дава ти сигурност до толкова, че както ти, така и отсрещния ще има време да си помисли докато се подготвят документите за развод. Нали, не е точно като "Айде, ядоса ме, така че сбогом!". Друг е въпросът, че за мен лично думите "докато смъртта ви раздели" имат някакво значение, макар да съм доста далеч от религиозен. Давам обещания само и единствено, когато имам намерение да ги спазя, така че очаквам същото от отсрещния. А за да се решиш на тази стъпка, би трябвало да си сигурен в убежденията и намеренията за отсрещния.

Не можеш да дадеш категорично обещание за... до края на живота ти. Или то няма да е искрено. Или, ако толкова много държиш да го спазиш, то ще е от тъп инат, пренебрегвайки реалността. Хората се променят, и двамата ще се промените за всички тези години и не се знае след това развитие дали все още ще виждате в човека до себе си такъв, с когото искате да прекарате остатъка от живота си. Може и да, и това е чудесно. Но не бива да се възприема като нещо 100% сигурно.

На другите ще отговоря по-късно.