За връзките и нуждата от "човек до себе си"

[Ewok]

евокино, мисля, че доста важен фактор е и двамата да искате едно и също от тази връзка.
поне при мен дори не може на се получи да харесам някого, който има различни представи за това какво ще правим

да, ест., но това би трябвало да сте си го изяснили преди да встъпите в по-сериозни взаимоотношения, за да няма сърдити

Аз не мога да разбера защо хората искат да имат връзка с някого, към когото нямат сериозни намерения. Имат излишно време за губене или животът им е скучен и искат да го разнообразят с occasional drama? За справка, всички тийнейджърски връзки спадат към тази категория.

Някой да ми обясни.

Да, това също винаги ми е било непонятно. Реално е начин да опознаеш себе си чрез другия пол и другия пол съотвено, но може би аз наистина по-рано съзрях в някои аспекти и не съм имала такава тийн връзка.
Иначе мнението ми е обобщено в този коментар.

Ясно и стегнато, общо взето това е отговорът на първия ти въпрос.
Друг е въпросът, че не бива /според мен/ да се гледа по принцип на връзките така като събиране на опит, трябва да са изживявания. Последиците от връзките са опитът, но не бива да е самоцел и в случая не бива да има конкретна "цел" или смисъл, ако го погледнем от този ъгъл.

По втория ти въпрос- в един момент ще стигнеш етапа, в който ще искаш да получаваш всичките тези неща от един човек, да ги споделяш, не може винаги да се задоволяваш само с набирането на нужното ти от различни хора, защото всичкото това, кеото си изброила, придобива смисъл и различно измерение, когато е споделено с точно определен.

За второто си права, но този етап според мен ще дойде, повтарям, когато съм готова да създам семейство.

Връзката е обвързване както и да го погледнеш. Когато си млад, ти трябва да откриваш себе си, да пътуваш, да учиш, да работиш, за да можеш да станеш (доколкото е възможно) пълноценна личност. Да нямаш нужда от "половинка", ами от мм "спътник", мисля, че е ок като думичка. И когато се почувстваш по-уверен, по-умерен, по-"изпитал", тогава да се отвориш за друга такава по-завършена личност, за да можете да градите трети неща (деца) заедно.
В противен случай се избиват комплекси, попълват се дефицити, както каза блаб, и като цяло се проектират неизживени неща върху неоформената още детска особа, което е основна предпоставка за по-нататъшни комплекси и драми в живота.

Какъв е проблемът да си чакате заедно докато сте готови и двамата? Едва ли има някой, който чак да бърза за семейство и деца. Нали, стига да не сте на 30+ и още да чакате.
Ако го дам това обещание, значи съм сигурен, че ще мога да го спазя. Ако не съм сигурен, как ще тръгна да създавам деца с тоя човек? Тогава вече това обещание е и към трети човек, който има нужда и от двама ви близките 20-ина години. Хората се променят, да, но ти си длъжен да направиш всичко възможно да си спазиш обещанието, особено, ако има деца. Нали, не става въпрос да търпиш отсрещния да ти изневерява или /за жените/ да ти посяга. Все пак, хората не се променят чак до толкова без да им е личало, че имат склонност към това.

Абсолютно против съм да пренебрегнеш егото и собствения си комфорт на съществуване в името на детето. Детето трябва да има за пример силна личност, а не две такива, които се търпят, за да има "семейство". И не, не говоря при първия скандал да се изнесеш, но ако не чувстваш човека до себе си приоритетен и взаимоотношенията ви са станали съквартирантски без никаква интимност, то това не е представата ми за здравословно семейство. Дори и да не се е стигнало до изневяра поради принципи на единия или другия, ако ги нямаше тези принципи, предпоставките биха били налице.
За мен един родител не става по-малко родител, ако не е в двойка.

А иначе на фиши му личи, че е живял или в добро семейство, или с разведени родители. Едно дете винаги усеща напрежението вкъщи колкото и "умело" да го прикриват.

Но нека не се отклоняваме от темата, ако трябва ще пуснете друга за или против развода.