От известно време ме гложди следното нещо. Няма да генерализирам, ще говоря за себе си, но ще се опитам да намеря някаква тенденциозност в масовката.
Най-разпространения отговор за смисъла от връзките (или поне това, което ми изниква на прима виста в главата) е, освен създаване на поколение, нуждата човек да има някой друг до себе си, да споделят мъките, сигурност, близост, секс. Тоест, една пълноценна връзка на теория(пак казвам, по-масовото възприятие) е тази, в която човекът до теб ти е най-близкият. Най-добрият приятел, с когото можеш да споделиш всичко, на когото първи ще разчиташ в криза и т.н. Един вид функцията на родителя, но в по-развит вариант. (не подкрепям това, просто го слагам като отправна точка)

И тук идва моето чудене. Имам си приятели за различни теми в живота - университет, философстване, мъже, битовизми, пътувания, етц, т.е. не чувствам нужда от специален човек, с когото да си споделям неволите, притесненията или пък постиженията в живота. Не съм готова за деца и не планирам да имам скоро. Следователно единственото, за което би ми трябвал мъж в смисъла на връзката, е секс, тъй като всички останали фактори вече са покрити.
И стоя и се питам - какъв е смисълът от връзките, докато си млад и неготов за семейство?

Мога да развия още подточките, но искам да видя няколко мнения. Засега мисля, че се схваща основната посока на разсъждение.