в Писанието вяра на първо място значи вярност, като се има предвид най-вече вярност към доброто, а доброто предполага и да се работи за спасение на човеците в истинския Бог, в случай че на света има такива, които (така да се каже) са застрашени да погинат, погиват или са погинали, това означава най-малкото такава съпричастност, понеже страхливецът не би могъл да има пълно задоволство като предпочита да бяга от тази отговорност, понеже "тъмнината" не може да устои в "Светлината", така и не може да се докаже (като) равна на нея, нито "Светлината" може да признае "тъмнината" и нейните дела, но реално погледнато, какво мъчно/тежко има в поне едната съпричастност?!, залагали сме безумно на и сме рискували безумно за много по-безполезни/маловажни/несмислени неща...

ако човек наистина иска да има общение с истинския Бог, все отнякъде ще трябва да започне с вярата, но все пак (с) истинската вяра, как човек се научава да смята?!, как се нагажда когато започне с професионалния си живот?!, как намира как да се държи и какво да каже когато отиде на интервю за работа?!, как се приспособява на работното място, така че да се задържи колкото се може по-дълго (на работа) там?!, как намира начин(а) да не разочарова своите работодатели/началници?!, научава се на занаят, специализира се в нова професия, научава езици?!, така и може да се научи да упражнява/практикува вярата правилно, така че да не разочарова истинския Бог в нищо, въпросът е колко е сериозен за това, защото, все пак, най-малкото доброволните начала и вярността на самия истински Господ Бог да проявява съвършена милост и дълготърпение са нещото, което прави вярата различна от други неща като например професионалната дейност - ако не го прави съвсем доброволно, тогава истинският Бог никога не би го съдил за да го прави другояче...

духовния човек има просто да вникне в онова, което е просто, но присъщо на "тия малките" и универсално, и да намери там задоволство в закона на истинската свобода; защо да причиним зло на ближния си заради богатство, когато можем да живеем не по-малко добре и с (много) по-малко?!, така и нямаме нужда от чрезмерна духовност/религиозност, защото Бог не е нито сакат, нито сляп, нито глух, нито тъп, нито по какъвто и друг начин неспособен, та да не може да се погрижи за всичко, като се има предвид, че преди да се роди Той, ние дори не сме съществували съзнателно за да можем да мислим и желаем, камо ли нещо повече, но именно Той създаде всичко, включително и самите нас, от Собствената Си Воля и един вид от нищото, тъй като тогава ние сме били в нищожество - то е като разликата между кукловода и марионетката, ако той не я (за)движи, тя не би помръднала от само себе си, така че онова, което Той очаква от нас е просто да бъдем "послушни" на истината, а каква е истината?!, не започва ли тя с факта, че нито една душа на вселената не би предпочела/искала да премине през онова, което за нея е вредно, неприятно или непоносимо, особено ако ще трябва да се мъчи/да е ощетена за дълго време?!, но не само аз, не само ти, но и всяка друга душа е така, затова законът на Бог е никой да не причинява зло на друг(иго), включително защото само така би могло да има (истински) Рай, иначе ще има ад...

можем ли поне да желаем спасение и изобилен и вечен живот за всички души на вселената?!, разбира се, че не е невъзможно, нито мъчно, само трябва да започнем отнякъде, но най-добре от самото начало...

"онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот. Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят; а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите." 1 Йоаново 2: 24-27