Твърде много ако, твърде много хипотетичност. Частни случаи не могат да бъдат правило. Встрани от това не съм съгласна с липсата на откровеност у бащата. Вадиш си главата от задника и казваш нещата. Едно дете, ако е било обичано и отглеждано с тази представа, никога няма да обърне гръб на хората, които са му дали шанс. Нямаш право да отнемаш най-висшето право. А дали след като разбереш ще се разочароваш (неизбежно, просто зависи от степента) поне няма цял живот да се питаш и няма да го има разяждащото, човъркащо чувство.