Здравейте, от известно време не мога да си отговоря на един въпрос: Какво се случва с мен? Дали това което се случва с мен е нормално и защо съм такъв.
Аз съм само на 22 години и съм от новото поколение, от това поколение, което се родиха с телевизия и компютри. Децата на моето поколение не помнят време когато я е нямало масовата медия, тя ни е гледала от малки и ни е възпитавала .Аз като дете на това поколение отрастнах с детските филми на Disney, Cartoon Network, Boomerang, Nickelodeon, Fox Kids и Jetix. И тези програми заедно с интернет заемаха много голяма част от моя живот още от най-малка детска възраст .Сега продължавам да гледам техните и много други филми и те вземат също толкова голяма част от живота ми, както в тази ранна възраст (Знам и за много други приятели на моята възраст, че продължават да гледат детски и анимационни филми, но не съм много сигурен че гледат чак в такова количество). Накратко денят ми започва с някоя серия от филм, който си го пускам на телефона, докато съм в леглото, ставам, отивам на компютъра на който си пускам някаква музика и се мотам с часове из мрежата, ако после изляза задължително си взимам слушалките такаче в автобуса да си слушам музика и докато си слушам музика и съм се облегнал на прозореца с очи някъде в пространството, всъщност нищо не виждам от заобикалящия ме свят понеже въображението ми е заето найстина до много-голяма, направо огромна степен с картини в главата ми, картини и музика от някоя анимация, детско, някой друг филм или моя си сцена за бъдещ филм(какъвто и да е : игрален, анимация или мотив за сериал) която с нетърпения очаквам да я запиша подробно в тетрадката си .Всъщност през цялото ми ежедневие, когато не гледам някакъв клип, филм, или не съм в интернет, съзнанието ми до огромна степен е въвлечено да си представя нови сцени, ситуации и всякакви въображаеми светове, и вечер когато си легна пробвам да запиша новите си идеи, да доразвия старите и да нарисувам някоя скица в моята любима тетрадка, след това когато си легна си слагам слушалките, пускам си музика и оставам с чесове да си мисля за така любимите си идеи <3 <3 ,докато накрая вероятно заспа, като разбира се се надявам да сънувам отново някоя великолепна сцена за бъдещ филм.
Напоследък започвам да се притеснявам, защото тази мания отдавна минава всякакви граници. Да ...обичам киното, телевизията, тятъра, музиката и интернет със цялото си сърце <3 <3 <3 <3, но нормално ли е да мисля за филми 24/7, да съм влюбен до уши в анимационен герой, или някое момиче от Disney, да чета по режисура и да си мечтая да стана режисьор и сценарист и да имам фикс идея да живея в LA, да рисувам storyboard's за Disney и да подпиша contract с тях за детски (може би анимационен) сериал .Да знам, че вероятно това е пълен абсурд, но Hollywood e обекта на нездравите ми въжделения <3 .
Притеснявам се защото чувствам, че все повече започвам да се отдалечавам от реалността (и това не е просто емоция, това е чувство което клони да стане сериозна част от цялото ми светоусещане).
Извън скъпата ми тетрадката и някои много ясно структорирани идеи в ума ми, останалото много често е мого раздърпана и непостоянна каша, това е истинка буря от връхлитащи идеи почети всяка минута. Идеите ми за филми са може би много комплексна връзка между различните ми интереси.
Притеснявам се за различните си интереси. Незнам дали е нормално човек да се интересува от толкова много разделени, нямащи нищо общо един с друг интереси, може би дори противоречащи си интереси.
Интересувам се от Математика( по специално Spaces, set theory,Georg Cantor, theorem of incompleteness by Gödel's -супер значима теорема за разбирането на цялата математика) Философия(Ontology,Hegel, Immanuel Kant, René Descartes) , Религия, История,Логика(Формална логика, Дуализъм) Философия на Математиката (По специално foundations of mathematics), Kabbalah, Masonry, Конспиративни теории, мода,доброволчество, социално помощна дейност, Изкуство( Кино, театър, музика, комикси, рисуване), музиката: рок, метъл, пънк, класическа, поп, alternative ;игри, знаменитости, и пак филми, филми ,филми, филми .
Главата ми е пълна каша, реалността съвсем минава на заден план и както можете да се досетите това дава много големи отражения на социялния ми живот. Супер трудно мога да си намеря работа, защото съм толкова разсеян, че ясно се забелязва от шефовете. В най-добрия случай мога да заблудя някого, за малко време, че не давам 90% от ума си анимации по време на работа и 10% мижави процента за самата работа, освен ако не снимаме някой късометражен филм с приятели (в което време найстина мисля че давам много повече от себе си). Освен това заради всичко това, напоследък обръщам много малко внимание на близките и хората около мен. А не ми се иска да е така. Искам да им обръщам повече внимание и да бъда по старателен в работата си, защото без работа не е много готино, особенно когато си в чужда държава.
Притеснявам се, защото съм опитвал поне за миг да отделя вниманието си от филмите в главата ми и да го вложа в работата и ....май не ми се получава. Да обичам филмите и всичко останало, но сигурно това е мания, която май не мога да контролирам.....

<3 <3 <3 <3 Welcome to my world <3 <3 <3
youtube.com/watch?v=dlvStoOyEzE
youtube.com/watch?v=GwY8W-i-8RQ
youtube.com/watch?v=Xgp1e0JQyGI
youtube.com/watch?v=8hJ5ecrpp8k


Моля чувствайте се свободни да коментирате всичко което мислите <3 <3 .Дълбоко бих уважил и оценил всеки коментар: позитивен, негативен, хейтърски, идеен, въпросителен ,нецензурен, неутрален и пр....Ще се опитам да прочета всеки ....Вашето мнение значи много за мен <3 <3 <3 <3 <<3 <3 Обичам ви <3
<3 <3 <3 <3