Здравейте ;]..малко пред-история..

Става въпрос за едно момиче което адски много харесвах.. и още от първия път в който я видях направо полудях...,но беше напълно непознато...Дори името не и знаех.. след това поразпитах..но а днес а утре да и пиша и така и не и писах..

Не се мина и две седмици и ми Изникна работа извън България и заминах.. и така година и половина не се бях прибирал, буквално бях изгубил представа за Фб, свалки, партита... и каквото и да било..

Прибирам се аз коледа, ау близки познати малко да разпусна.. навън...и един ден кого да видя в Биллата същото това момиче което си бях избил от главата и тя пак се намърда там...Викам е ся ще я добавя в фейса и ще и пиша..
Веднага отвърна на поканата, на което се учудих, и на другия ден и писах.. здрасти, как си, кво прайш.. елементарните да се запознае човек..

Но малко по-малко след всеки Ред тя започваше да отговаря все по бавно или със кратки изрази... спрях за известно време,и пак и писах, но вече чаках по 30-40 минути за отговор, Мамка му беше Онлайн.. викам си край няма смисъл няма да я тормозя повече.. въпреки,че ме отряза( нали не явно и гадно, но се подразбира..) след една седмица имаше рожден ден.. викам няма да ми паднат ръцете и честитих по фб.. я тя отвърна едно радостно, писа ми как е къде се губя... по-писахме малко и до там.. пробвах пак след няколко дни да и пиша пак същото бавни и едносрични отоговори...

и така мина се един месец до като не я Срещнах онзи ден в дискотеката, отиваме се едно приятелче, ама пълно няма място, въртиме на ляво на дясно... пийнахме по бира и се ориентирах към един познат на сапарето.. стоим си и си кибичим(чалга батЕ) и гледам пред мен това същото момиче танцува, погледнах към нея, веднага на другата страна се обърна..на няколко пъти я наблюдавах погледне и се завърти. Все пак засякоха ни се погледите и аз и се усмихнах, но тя си продължи да танцува...викам е ся ще я заговоря, тръгвам към и нея и бам някакви нейни приятелки я завлякоха навън.. чаках чаках.. разходих се навън няма я.. след сигурно 30 минути дойде пак се опитах, но вече решителността ми беше избягала и само я гледах отстрани си казвах колко съм тъп и глупав и страхлив и не можех да се осмеля да и кажа едно здравей .. нещо от вътре не ми даваше... и така изпуснах шанса си...


Ще кажете като те е страх, срам никой не ти е виновен, така е... но дайте някъв съвет ако не за това момиче то поне за друго да знам как да постъпя за напред, щото просто имах чувството,че сърцето ми ще изкочи а беше на 2-3метра пред мен........ : )

Имаше някакъв "пронизващ поглед" с който или искаше да ми каже "хей...здравей"... или "апф ти ли си бе ОФФ".., но не Беше обикновен поглед с който гледаш продавача в LIDL.. но аз простака..