Психично разстройство

[Zwedy]

Здравейте.

Аз съм момиче, почти на 17 години.
Откакто се помня съм много страхлива.
Например ако запаля клечка кибрит имам чувството, че ще подпали цялата ми ръка. Когато включа сешоар, ютия и какво ли не отново имам чувството, че ще избухне. Когато се разхождам видя ли куче(дори да е вързано) - заобикалям.

Това е било така отдавна. Нормално е човек да изпитва някакъв страх, но от няколко месеца май имам малко по-сериозни проблеми. Мисля, че всичко тръгна от намерението ми за самоубийство. Имах наистина сериозни семейни проблеми и бях отчаяна.

Преди около 3 години през деня все оставах сама през лятото на село. Причуваха ми се разни стъпки от втория етаж. Веднъж когато ми се случи това попитах сестра ми дали чува, но отговорът ѝ беше не. Веднъж си бях пуснала музика, но напуснах стаята. На самия клип един мъж счупи една чаша и се развика. Но аз не се осъзнах, тръгнах към стаята си бързо. Бях много изплашена, дори ми се привидя момче, седящо на леглото ми с порязана ръка.

Вече през деня ме е страх от това да остана сама. Не издържам понякога. Имам чувството, че някой ще дойде и ще ми направи нещо. Случвало се е няколко пъти да остана сама у нас през нощта. До 3-4 часа сутринта не успявах да заспя. Заключвах се в стаята си, взимах нож и чаках. Скоро време, когато през деня останах сама чух как някакъв мъж говори. Нищо не му разбирах. Имах чувството, че идва от съседната стая (от една стая се преминава в друга). Не знам как осмелях и отворих вратата - гласът спря. Затворих вратата и просто продължих да се занимавам с нещо друго. Отново започна да се чува същия мъжки глас. Тогава рязко станах и отворих вратата. Отново звукът спря. Живея в блок, но никой не живее под или над нас.

Веднъж излязох на терасата и през вратопрозореца пак ми се привидя нещо в стаята. През повечето време имам чувството, че някой ме преследва. Понякога залепвам хартийки на камерата на телефона, за всеки случай, ако някок ме наблюдава.

Понякога не знам. Обърквам се. Не мога да различа това, което чувам и виждам дали е истина (звуци от други апартаменти, просто светлина и т.н.) или халюцинация.

Не пия, не пуша, не приемам лекарства.

Веднъж се осмелих и споделих на майка ми, обаче тя не ме взе на сериозно. А не се разбирам много добре с баща ми, не знам как да му кажа. Сестра ми знае за тези проблеми, обаче живее далече от мен.
Не издържам, не искам да живея с този страх.

Не знам какво да правя. Как да кажа на майка ми?
Притеснявам се от родителите си. Нямам им доверие. Дори и да ме вземат на сериозно най-много да тръгнат да разказват на другите за проблемите ми. Пък мама най-много да преувеличи и другите да си помислят, че ми хлопа дъската.