Здравейте хора!Много се надявам да прочетете всичко това,което съм написал и да ми кажете какво мислите по въпроса.
Аз съм момче на 18 години.От скоро време се чувствам доста объркан.Всичко започна началото на 2017 година и тази година се очертава като най-трудната година за мен в живота ми от емоционална и психическа гледна точка.
Всичко започна с едно момиче...Харесвах я от доста дълго време и още имам чувства към нея,но ситуацията е адски странна.Винаги съм се държал прекрасно с нея,никога не съм си позволявал да я обидя или да я нараня с нещо и бих направил всичко за нея.Може да звучи странно,но мисля,че това е момичето,за което винаги съм мечтал.В момента съм последна година в училище и знам,че това момиче в 8 и 9 клас ме е харесвало (разбрах твърде късно и дори не от нея.Тогава тя не даваше никакви признаци и сигнали,че ме харесва).Около средата на 11клас,когато я опознах по-добре наистина бавно започнах да се влюбвам в нея.Тя също винаги се държи с мен много добре.Даже мога да кажа,че се държи най-добре с мен от целия клас, което ме караше да си мисля,че още има чувства към мен дори и малки.Казах,че ситуацията е странна,защото когато предприех действия в началото тя изглеждаше доста доволна,но с времето нещата се промениха.
Започна бавно да се отдръпва (поне на мен така ми се струва).Отначалото ми беше адски трудно да го приема,защото никога няма да се откажа от това момиче,но в крайна сметка го приех,какво да се прави скапан живот...Отне ми около 2седмици да приема напълно истината,но мога да кажа,че вече съм я приел.Преди да започнат да се провалят нещата с това момиче бях супер позитивно и амбицирано момче.Имах амбицията и тя ми беше нещо като стимул в живота.Не съм и казвал какво чувствам към нея.След като приех тежката истина настроението ми се промени изцяло.Сега много рядко съм в добро настроение,но съм от тези хора,които колкото и гадно да се чувстват намират сила да се усмихват.
Усещам,че откакто се прецакаха нещата с това момиче съм силно демотивиран да правя каквото и да е.Преди учех много за кандидат-студентските ми изпити,но вече дори нямам настроение да уча,което никак не ми харесва,защото това,което искам да следвам и мечтаната ми професия и не бих се отказал толкова лесно.Когато се прибера последно време от училище просто намирам най-глупавите занимания (цъкам във фб и инстаграм) само за да мине времето.По цял ден съм сам в нас и просто чакам да дойде утре,а пък на следващия ден нещата се повтарят.Може би още не съм приел случилото се напълно.Не знам какво да правя