Всъщност не съм си тръгнал от нея, прочети темата, тя ме остави. Не съм страхливец. Просто попаднах в капана на една илюзия "любов". Може би с тази тема облизах последната си рана. Права си за едно, няма да позволя на никой да ме опознае и обикне, защото хората винаги си тръгват колкото и да казват, че няма. Липсва ми навикът на присъствието й, не самото й присъствие. Не си подхождахме макар да бяхме перфектни един за друг. Много е сложно, не можеш да разбереш, никой не може. Дори ние двамата не можем. Но сме глупаци. Всички са глупаци.
Любовта е глупава. Постоянно на всички ни се налива от вън, да имаме "любов" като по филмите, но такава любов не съществува. Или я има само за кратко и щастлив край няма. ХОРАТА СЕ КАРАТ. ХОРАТА СИ ИЗНЕВЕРЯВАТ. ХОРАТА СЕ ОБИЧАТ ДО БОЛКА. А болка има. Определено съм станал по студен, глух и изтръпнал за света околен. По-добре ми е.
Надявам се да срещна любов като нейната и да съм по-зрял за да я оформим както си пожелаем и да излезе нещо красиво. Жалко, че няма да е нейната. Но човек трябва да остава силен. Абсолютния край е за това. Няма да лъжа, че по-силно не съм обичал. Но и по-разочарован не съм бил. Боли ме от това, че съм глупак. Че бях.
Ще ти го обясня така, аз съм прост човек. Запознавам се с красиво момиче, пиша й стих, рисувам я гола, свършвам й на циците и пушим цигари, пием вино, готвим, смеем се.ЖИВОТ! Ако е истинска към мен и ме оставя да дишам като хубаво вино, ще е принцеса, Ако ли не виното става кисело. Верен съм, няма да избягам. ОСТАВИ МЕ НА МИРА. Това е, каквото е.
Прост човек, с прости желания. Малко вино, хубава жена и здрав секс. Да си бъдем всичко и нищо. Да се губя и откривам в погледа й и като мълчим да си казваме най-много. Т'ва е любов. Не съществува. не съм я срещал, но ако я видя ще я изчукам.
Не смятах да пиша тук отново, но благодаря, че четете моа.
Един прост човек, с елементарно виждане за живота.