Аз съм бил в кажи речи същата ситуация. Не сме били 6 човека, но апартамента беше малък.
Винаги сме били бедни и това, беше нещо, от което съм изпитвал наи-голям срам. Както и това че съм делил стая с родителите ми. Знам много добре колко тежи това на съзнанието. И как хората те канят у тях, но ти не каниш никого и т.н. Да не говорим с гаджетата какви проблеми съм имал защо не са идвали у нас и какво съм криел, не ги ли смятам за достатъчно важни цче да ги поканя вкъщи. Гадна работа.
Приключи преди 9 години, като свърших училище и станах студент. И после почнах да се оправям сам по един или друг начин. Сега като гледам на ситуацията като човек с опит, поумнял, момъдрял. Ако имах сегашния си акъл щях да намеря как да изкарам пари и да си плащам квартира. Работата не е единствения начин да се изкарват пари. Обаче тогава нямах този акъл. Бях си детенце и чаках от някого да ми реши проблема.

Някои хора теглим късата клечка. На твоите години аз освен тая среда бях преминал и през развод на родители и смърт на един от тях. Мисълта ми е че понякога нямаш много голям избор.
В твоя случаи - можеш да изчакаш да станеш студентка и да отидеш някъде на общежитие. Общежитието е наи-евтиния варянт и не е лично пространство, но е много по-добре все пак.
Другия варянт е много набързо да пораснеш - да приемеш че всеки сам си постеля и да почнеш да търсиш начини да се издържаш.
Ти все пак имаш този малък избор. Познавам хора, които го нямаха и бяха принудени да се оправят сами и се справиха.

П.П. Бабата на 80 въобще не е длъжна на никого, и ще го разбереш най-добре когато почнеш да се оправяш сама в живота.