Love ... The game of Love :* Част от разказ ... какво мислите ?

[Roza_bez_bodli]

Валеше силен дъжд. Смрачаваше се .Лина стоеше на един тротоар опитвайки се да спре такси с ръка. Таксито,което си бе повикала се бавеше. Дъждът мокреше кестенявите къдрици и дрехите й,но тя бе благодарна,че заваля ,за да не виждат стичащите се по лицето й сълзи.Сълзи причинени от мъж.Мъж на когото тя държеше и вярваше,а през цялото време я бе лъгал.
В този момент до нея застана някой и я закри с разперения си чадър.Тя се обърна наляво и видя висок непознат с красиви лешниково-кафяви очи и кестенява,почти черна коса.
-Видях ви как от пет минути стоите тук на дъжда и се опитвате да спрете такси-проговори непознатия тихо с дрезгав от студа глас - Имате ли нужда от помощ ?
Тя се взираше в него,в красивото му лице...
- Добре ли сте?-заговори отново той -Изглеждате бледа...
- Да,добре съм-проговори най-сетне Лина
- Ама,вие плачете ли?-попита я загрижено непознатият
- Така ви се струва-каза тя и махна отново с ръка към задаващото се такси,но уви и то не спря - Мамка му!Днес май не ми върви.
-Така си помислих и аз,докато ви наблюдавах през стъклото на кафенето и реших да ви се притека на помощ.
-Какъв рицар!-промърмори с ирония тя -И как точно ще ми помогнете ?
-Като ми позволите да ви закарам до някъде.
-Не, няма нужда...
-Моля ви - прекъсна я той - За мен ще е голямо удоволствие, а пък и цялата сте мокра от дъжда и...
- Защо толкова настоявате ?
- Защото,когато се прибера,цяла нощ няма да мога да спра да мисля за вас...
- И какво толкова има да мислите? - прекъсна го тя
- Дали сте си спрели такси или не ? Дали сте стигнали успешно у дома или при съпруг,годеник,приятел...
- Винаги ли сте толкова досаден ?
- Не винаги. Само, когато помагам на красиви дами -усмихна се той - Елате,паркирал съм колата си наблизо.
- Наистина няма нужда да го правите - опита се да се усмихне тя - Убедена съм,че ей сега някое такси ще спре.
И наистина,както каза тя, така се случи. Точно в този момент таксито й дойде и тя се качи в него.
( To be continued )

[KREED]

Малко клиширано, ама пък е написано добре. Добре се е получило. Давай 2рата част.

[Roza_bez_bodli]

Малко клиширано, ама пък е написано добре. Добре се е получило. Давай 2рата част.

Благодаря

[Roza_bez_bodli]

Прибра се вкъщи.Приятелката с която живееше не се бе прибрала все още. Лина си наля чаша уиски и седна на дивана. Отпи една голяма глътка и даде воля на сълзите си да потекат свободно по лицето й.
Имаше чувството,че днес бе най-ужасният й ден. Първо,я уволниха от работа,защото отказа поредното предложение на шефа си да спят заедно. И второ, Владо (приятелят й ) и призна , че е женен и е бил с нея единствено и само,за да отмъсти на жена си и да я накара да ревнува.Призна й какъв страхотен секс е правил с жена си,след постигането на целта си ...
И трето,беше се влюбила в потребител от сайт за запознанства,но нямаше как да бъдат заедно. Осъзнаваше,че той не иска нищо сериозно от нея и никога няма да дойде да се видят. За него тя бе една от многото с които си пише и с нищо не й бе дал надежда за чувствата ,които тя изпитваше ...
И в онзи миг внезапно една мисъл прониза съзнанието й. Мисълта,че напразно го обича и се надяваше на промяна. Мечтите,с които залъгваше безсънните нощи се оказаха напразни. Енергията,която влагаше-също. Бяха на толкова километри един от друг,тя на север-той на юг. Тя го искаше,а той нея не...
Ами , ако профилът беше фалшив и се е влюбила в представата за човека от среща ? Никога не се бяха виждали по скайп, защото мислеше,че е поредният перверзник , който търси виртуален секс , а тя не си падаше по това …
Знаеше също,че направи грешка като му сподели за Владо и за това, което се случи по между им.
След като му сподели това потребител „ Lover86 ‘’ спря да и пише и отговаря на съобщенията , въпреки опитите й .
Стана и си наля още една чаша. Запали цигара.
- Мръсници! Негодници! Перверзници ! - започна да ругае на глас тя и изпи съдържанието на чашата на екс.
Помисли за непознатия,който срещна и запрати празната чаша в стената.

[KREED]

И после какво стана??? Любопитно ми е!

[Free Soul]

И на мен, чакаме с нетърпение ^^

[KREED]

Айде бе, какво стана? Феновете искат да чуят продължението! Какъв е този творчески застой, а? Джордж Р.Р. Мартин, ти ли си?

[Roza_bez_bodli]

През следващите няколко дни Лина се чувстваше ужасно.Мислите се блъскаха в главата й.Имаше чувството,че всеки момент може да полудее. Бе започнала да пие.Тази вечер отново бе сама.Приятелката й, Ива все още не се бе прибрала и Лина реши да се поразходи малко. Грабна чантата си и отиде в любимото си кафене.Седна сама на една от масите и си поръча.
Навън отново заваля и стана студено. Тя бавно отпиваше от кафето си и отвреме на време поглеждаше към влюбената двойка седяща на съседната маса. Отново се почувства ужасно,като си помисли че нея няма кой да я целува,прегръща и обича. Мислеше,че е само играчка в ръцете на мъжете,с които и се случваше да бъде. Остави пари на масата и излезе. Заплака.
Дъждът валеше и я мокреше.
Когато стигна до един мост се спря и избърса сълзите си.Покрай пешаходната зона хвърчаха коли.Водите на реката под моста шумяха силно. Тя се доближи до парапета и погледна надолу.Хрумна й да скочи.
Беше се стъмнило,едва ли някой щеше да я види. Хвана се с две ръце за парапета и започна да се покатерва по него,за да премине от другата страна.
В този момент една от движещите се коли спря. От нея слезе мъж висок около метър и осемдесет. Приближи се и с бързо движение сграпчи Лина и я издърпа от вътрешната страна на моста.
Тя пищеше:
- Пуснете ме ! Оставете ме ! Пуснете ме !
- Вие луда ли сте ? -попита я мъжът,докато тя се опитваше да се отскубне от ръцете му -Успокойте се!
- Пуснете ме ! Помощ ! Помощ!
В този момент мъжът и удари един шамар.
- Елате на себе си ! - каза й той - Искам да ви помогна !
Проблясна светкавица и освети красивото му мъжествено лице. Чу се оглушителен гръм. Тя заплака и той я прегърна.
Лина се сети,че е срещала и друг път този мъж и остана в прегръдката му.
- Спокойно - каза той - Каквото и да ви е провокирало да изберете този край,не си струва.
- Вие психолог ли сте ?
- Не !
- Качете се в колата ми ! Нека не стоим на дъжда !
- Никъде няма да се качвам. Вървете си !
- Не можете да ме изгоните - засмя се той - Моста е както мой,така и ваш .
- Прав сте,но сега ме оставете !
- Ако си тръгна,няма да скочите ,нали !
- Не.
- За всеки случай нека ви откарам на безопасно място.
- Не искам !
- Моля ви,госпожице !
-По принцип не го правя,но ми е ужасно студено.
- Разбрах,това - усмихна се той - Качвайте се!
Тя се качи в колата ,а той бързо потегли. Зад тях се беше образувало задръстване .
- Какво ви накара да скочите ? Или няма да кажете ?
- Това не е ваша работа .... Благодаря все пак ,че ме спряхте . Сега осъзнавам,че беше необмислено .
- Поне го осъзнавате !
Настъпи тишина .
- Бих ви поканил да пием някъде кафе,но съм тръгнал на работа .
Тя не се поинтесесува от това какво работи той,а само му каза :
- Аз нямаше да приема може би... Спрете тук . Искам да сляза вече.
- Добре - той спря колата - Между другото ,казвам се Андрей . Приятно ми е !
- Лина. - Тя се подвуми преди да хване протегнатата напред ръка - На мен също ... И благодаря. Лека вечер.
Тя слезе от колата му, а Андрей потегли с мръсна гас.
Закъсняваше за работа. Предстоеше му тежка вечер.
Андрей беше лекар и тази вечер щеше да присъства на важна операция.
Лина продължи пеша към къщи. Надяваше се приятелката й да не се е прибрала и да я види в това състояние,но надеждите й се оказаха напразни. Ива седеше на дивана и разглеждаше списание .
Лина не я поздрави и си отиде в стаята.Смени мокрите си дрехи. Погледна към дясната си ръка и установи,че е изгубила някъде сребърната си гривна. Къде ли можеше да е паднала - почуди се тя . Запали си цигара. Вътрешно се молеше никога да не срещне Андрей .