През следващите няколко дни Лина се чувстваше ужасно.Мислите се блъскаха в главата й.Имаше чувството,че всеки момент може да полудее. Бе започнала да пие.Тази вечер отново бе сама.Приятелката й, Ива все още не се бе прибрала и Лина реши да се поразходи малко. Грабна чантата си и отиде в любимото си кафене.Седна сама на една от масите и си поръча.
Навън отново заваля и стана студено. Тя бавно отпиваше от кафето си и отвреме на време поглеждаше към влюбената двойка седяща на съседната маса. Отново се почувства ужасно,като си помисли че нея няма кой да я целува,прегръща и обича. Мислеше,че е само играчка в ръцете на мъжете,с които и се случваше да бъде. Остави пари на масата и излезе. Заплака.
Дъждът валеше и я мокреше.
Когато стигна до един мост се спря и избърса сълзите си.Покрай пешаходната зона хвърчаха коли.Водите на реката под моста шумяха силно. Тя се доближи до парапета и погледна надолу.Хрумна й да скочи.
Беше се стъмнило,едва ли някой щеше да я види. Хвана се с две ръце за парапета и започна да се покатерва по него,за да премине от другата страна.
В този момент една от движещите се коли спря. От нея слезе мъж висок около метър и осемдесет. Приближи се и с бързо движение сграпчи Лина и я издърпа от вътрешната страна на моста.
Тя пищеше:
- Пуснете ме ! Оставете ме ! Пуснете ме !
- Вие луда ли сте ? -попита я мъжът,докато тя се опитваше да се отскубне от ръцете му -Успокойте се!
- Пуснете ме ! Помощ ! Помощ!
В този момент мъжът и удари един шамар.
- Елате на себе си ! - каза й той - Искам да ви помогна !
Проблясна светкавица и освети красивото му мъжествено лице. Чу се оглушителен гръм. Тя заплака и той я прегърна.
Лина се сети,че е срещала и друг път този мъж и остана в прегръдката му.
- Спокойно - каза той - Каквото и да ви е провокирало да изберете този край,не си струва.
- Вие психолог ли сте ?
- Не !
- Качете се в колата ми ! Нека не стоим на дъжда !
- Никъде няма да се качвам. Вървете си !
- Не можете да ме изгоните - засмя се той - Моста е както мой,така и ваш .
- Прав сте,но сега ме оставете !
- Ако си тръгна,няма да скочите ,нали !
- Не.
- За всеки случай нека ви откарам на безопасно място.
- Не искам !
- Моля ви,госпожице !
-По принцип не го правя,но ми е ужасно студено.
- Разбрах,това - усмихна се той - Качвайте се!
Тя се качи в колата ,а той бързо потегли. Зад тях се беше образувало задръстване .
- Какво ви накара да скочите ? Или няма да кажете ?
- Това не е ваша работа .... Благодаря все пак ,че ме спряхте . Сега осъзнавам,че беше необмислено .
- Поне го осъзнавате !
Настъпи тишина .
- Бих ви поканил да пием някъде кафе,но съм тръгнал на работа .
Тя не се поинтесесува от това какво работи той,а само му каза :
- Аз нямаше да приема може би... Спрете тук . Искам да сляза вече.
- Добре - той спря колата - Между другото ,казвам се Андрей . Приятно ми е !
- Лина. - Тя се подвуми преди да хване протегнатата напред ръка - На мен също ... И благодаря. Лека вечер.
Тя слезе от колата му, а Андрей потегли с мръсна гас.
Закъсняваше за работа. Предстоеше му тежка вечер.
Андрей беше лекар и тази вечер щеше да присъства на важна операция.
Лина продължи пеша към къщи. Надяваше се приятелката й да не се е прибрала и да я види в това състояние,но надеждите й се оказаха напразни. Ива седеше на дивана и разглеждаше списание .
Лина не я поздрави и си отиде в стаята.Смени мокрите си дрехи. Погледна към дясната си ръка и установи,че е изгубила някъде сребърната си гривна. Къде ли можеше да е паднала - почуди се тя . Запали си цигара. Вътрешно се молеше никога да не срещне Андрей .