Story..

[Free Soul]

Когато тя тичаше със все сила, за да спре да мисли за всичко се случи нещото, което за в бъдеще щеше да разбие абсолютно всичките ѝ представи за живота. Изведнъж стигна до една широка уличка и видя как едни момчета се бият, но това не бе обичаен уличен бой. Едно момче срещу 4-ма, интересното обаче бе, че той в началото се защитаваше, докато накрая просто не се остави нарочно да го удрят. Беше много зле, удряха го безспирно, а той сякаш искаше да го правят, за да не му се налага повече да се бори. Тя видя всичко това. Беше ядосана и без това и без изобщо да мисли отиде към тях и им каза да спрат, те не я чух и тогава тя се изнерви още повече, помисли за секунда и се престори, че се обажда в полицията, тогава те избягаха, за жалост не можа да види лицата им, защото бяха с качулки, а и не ѝ пукаше. Беше изнервена и искаше да се скара с някого, въпреки, че те не ѝ обърнаха много внимание. Пребитото момче събра сили и реши да се опита да се изправи, като ѝ казваше:
-Нямаше нужда да се намесваш, където не ти е работата.
Тя почервеня:
-Да, виждам след като си в такова състояние. - и се опита да му помогне.
Той се дръпна и ѝ каза:
-Вече направи достатъчно. Няма нужда да ми помагаш.
Тя, още повече се изнерви и му отвърна:
-Дори и да имаше нужда, пак щеше да кажеш, че нямаш, но какво ли споря. Добре.
Той я загледа с недоумение:
-Какво те засяга изобщо? Тръгвай си.
-Знаеш ли? Тръгвам си.
Тя се обърна към една страна, той към друга, като едвам вървеше, докато изведнъж тя не усети, че тяло се строполи на земята, обърна се, а той бе в безсъзнание.
(продължение)

[KREED]

Когато тя тичаше със все сила, за да спре да мисли за всичко се случи нещото, което за в бъдеще щеше да разбие абсолютно всичките ѝ представи за живота. Изведнъж стигна до една широка уличка и видя как едни момчета се бият, но това не бе обичаен уличен бой. Едно момче срещу 4-ма, интересното обаче бе, че той в началото се защитаваше, докато накрая просто не се остави нарочно да го удрят. Беше много зле, удряха го безспирно, а той сякаш искаше да го правят, за да не му се налага повече да се бори. Тя видя всичко това. Беше ядосана и без това и без изобщо да мисли отиде към тях и им каза да спрат, те не я чух и тогава тя се изнерви още повече, помисли за секунда и се престори, че се обажда в полицията, тогава те избягаха, за жалост не можа да види лицата им, защото бяха с качулки, а и не ѝ пукаше. Беше изнервена и искаше да се скара с някого, въпреки, че те не ѝ обърнаха много внимание. Пребитото момче събра сили и реши да се опита да се изправи, като ѝ казваше:
-Нямаше нужда да се намесваш, където не ти е работата.
Тя почервеня:
-Да, виждам след като си в такова състояние. - и се опита да му помогне.
Той се дръпна и ѝ каза:
-Вече направи достатъчно. Няма нужда да ми помагаш.
Тя, още повече се изнерви и му отвърна:
-Дори и да имаше нужда, пак щеше да кажеш, че нямаш, но какво ли споря. Добре.
Той я загледа с недоумение:
-Какво те засяга изобщо? Тръгвай си.
-Знаеш ли? Тръгвам си.
Тя се обърна към една страна, той към друга, като едвам вървеше, докато изведнъж тя не усети, че тяло се строполи на земята, обърна се, а той бе в безсъзнание.
(продължение)

Това малко се повтаря с оная другата тема - Love is... квото беше... Срещат се 2мата случайно и единия е наранен (в предишния разказ беше за изневяра, а тук физически), другия се опитва да му помогне и първия се държи дръпнато и не иска помощ. Не казвам, че копираш, но е доста клиширано. В повечето тийн романтични филми така се запознават героите. Когато момчето/момичето е най-наранено, се появява човека, който ще преобърне живота му и ще му придаде нов смисъл. Изтъркано е... But hey, that's just my opinion.

До Jamais - много хубаво написана критика. Съветите, които ѝ даваш са spot on. Защо не пуснеш и ти някоя творба? Ще стане творчески форум тука.