Story..

[Jamais]

Всеки има различен вкус, но според скромната ми критика започваш много прибързано.
Първите редове особено не ми допаднаха, сякаш мислите са нахвърляни набързо, има ненужни повторения и недомислени изрази като „Глупава до наивност“.
Пейзажът заляга добре като фон на мисловните терзания на героинята, но нещо като красива лятна нощ може да бъде описано далеч по-богато, не защото е от кой знае каква значимост, а защото разказът инак издъхва в постоянно действие.
Това за първата част, а за втората - Този бой нещо не го разбрах, стресни малко читателя, можеш съвсем спокойно да опишеш кървавата схватка, а може и да не е кървава, но тук ти се предлага възможност да вместиш вторият персонаж в разказа си по подобаващ начин. Много важни неща, които се състоят в комуникацията между хората в ежедневието се забравят от писателите, а именно езикът на тялото - не е нужно винаги говорителя да описва състоянието на героя, то се постига с пот, от потреперване, до поклащане и всякакво необичайно(твърде обичайно) действие на един разтревожен, щастлив или ядосан човек.
И всичко това не е нещо твърде важно или съществено, то просто би придало значителен обем на творбата, но ако не целиш това, навярно няма смисъл да ми четеш бръщолевенето.