Story..

[Free Soul]

Тя беше момиче, което помагаше на всеки, без да иска нещо в замяна. И винаги, когато даваше сърцето си във всяко едно чуждо страдание, накрая просто я изоставяха и предаваха, но тя така и не спря. Бе глупава до наивност, страхуваше се да не остане сама и постоянно си измисляше оправдание на кого да помогне. Тя беше мила, добра, наивна и глупава, като малко дете. Докато един ден, един ден не я разочароваха отново, винаги когато я разочароваха тя си казваше, че е за последен път, искаше ѝ се да е за последен път, да не позволява вече да я използват заради добротата, като кошче за душевни отпадъци, искаше някой просто да я хареса, не за да му помогне, а за да ѝ помогне той или просто да я хареса, за това което е, без скрити замисли. В този ден бе наистина разочарована и не мислеше много и излезе навън, защото ѝ омръзна да плаче сама в стаята си. Искаше да излезе навън, да потича и за един ден да спре да мисли за всичко и всички.
Беше красива лятна нощта, оцветявана от луната и звездите, което изобщо не отговаряше за настроението ѝ. В нея беше непрогледен мрак, луната не се виждаше от гъста мъгла, а вятърът помиташе всичко по пътя си (това бяха чувствата ѝ). Когато тя тичаше със все сила, за да спре да мисли за всичко се случи..
(продължение)

[fanton1]

Това си "ти" до някаква степен ?
Иначе започва хубаво.

[KREED]

Описваш себе си ли? Иначе, да, наистина, хубаво е началото.

Големи писатели се пръкнаха изведнъж.

[Free Soul]

Това е плод на въображението ми хд, изобщо не ме описва.
Иначе да продължавам ли?

[fanton1]

Това е плод на въображението ми хд, изобщо не ме описва.
Иначе да продължавам ли?

Не само аз мисля, че това си ти.
И да продължавай.

[Free Soul]

Сутрин не споря.
Иначе добре.

[Free Soul]

Когато тя тичаше със все сила, за да спре да мисли за всичко се случи нещото, което за в бъдеще щеше да разбие абсолютно всичките ѝ представи за живота. Изведнъж стигна до една широка уличка и видя как едни момчета се бият, но това не бе обичаен уличен бой. Едно момче срещу 4-ма, интересното обаче бе, че той в началото се защитаваше, докато накрая просто не се остави нарочно да го удрят. Беше много зле, удряха го безспирно, а той сякаш искаше да го правят, за да не му се налага повече да се бори. Тя видя всичко това. Беше ядосана и без това и без изобщо да мисли отиде към тях и им каза да спрат, те не я чух и тогава тя се изнерви още повече, помисли за секунда и се престори, че се обажда в полицията, тогава те избягаха, за жалост не можа да види лицата им, защото бяха с качулки, а и не ѝ пукаше. Беше изнервена и искаше да се скара с някого, въпреки, че те не ѝ обърнаха много внимание. Пребитото момче събра сили и реши да се опита да се изправи, като ѝ казваше:
-Нямаше нужда да се намесваш, където не ти е работата.
Тя почервеня:
-Да, виждам след като си в такова състояние. - и се опита да му помогне.
Той се дръпна и ѝ каза:
-Вече направи достатъчно. Няма нужда да ми помагаш.
Тя, още повече се изнерви и му отвърна:
-Дори и да имаше нужда, пак щеше да кажеш, че нямаш, но какво ли споря. Добре.
Той я загледа с недоумение:
-Какво те засяга изобщо? Тръгвай си.
-Знаеш ли? Тръгвам си.
Тя се обърна към една страна, той към друга, като едвам вървеше, докато изведнъж тя не усети, че тяло се строполи на земята, обърна се, а той бе в безсъзнание.
(продължение)

[Jamais]

Всеки има различен вкус, но според скромната ми критика започваш много прибързано.
Първите редове особено не ми допаднаха, сякаш мислите са нахвърляни набързо, има ненужни повторения и недомислени изрази като „Глупава до наивност“.
Пейзажът заляга добре като фон на мисловните терзания на героинята, но нещо като красива лятна нощ може да бъде описано далеч по-богато, не защото е от кой знае каква значимост, а защото разказът инак издъхва в постоянно действие.
Това за първата част, а за втората - Този бой нещо не го разбрах, стресни малко читателя, можеш съвсем спокойно да опишеш кървавата схватка, а може и да не е кървава, но тук ти се предлага възможност да вместиш вторият персонаж в разказа си по подобаващ начин. Много важни неща, които се състоят в комуникацията между хората в ежедневието се забравят от писателите, а именно езикът на тялото - не е нужно винаги говорителя да описва състоянието на героя, то се постига с пот, от потреперване, до поклащане и всякакво необичайно(твърде обичайно) действие на един разтревожен, щастлив или ядосан човек.
И всичко това не е нещо твърде важно или съществено, то просто би придало значителен обем на творбата, но ако не целиш това, навярно няма смисъл да ми четеш бръщолевенето.

[Free Soul]

Благодаря за критиката и я приемам, ще поправя някои неща в продължението пък да видим какво ще се получи хд

[KREED]

Когато тя тичаше със все сила, за да спре да мисли за всичко се случи нещото, което за в бъдеще щеше да разбие абсолютно всичките ѝ представи за живота. Изведнъж стигна до една широка уличка и видя как едни момчета се бият, но това не бе обичаен уличен бой. Едно момче срещу 4-ма, интересното обаче бе, че той в началото се защитаваше, докато накрая просто не се остави нарочно да го удрят. Беше много зле, удряха го безспирно, а той сякаш искаше да го правят, за да не му се налага повече да се бори. Тя видя всичко това. Беше ядосана и без това и без изобщо да мисли отиде към тях и им каза да спрат, те не я чух и тогава тя се изнерви още повече, помисли за секунда и се престори, че се обажда в полицията, тогава те избягаха, за жалост не можа да види лицата им, защото бяха с качулки, а и не ѝ пукаше. Беше изнервена и искаше да се скара с някого, въпреки, че те не ѝ обърнаха много внимание. Пребитото момче събра сили и реши да се опита да се изправи, като ѝ казваше:
-Нямаше нужда да се намесваш, където не ти е работата.
Тя почервеня:
-Да, виждам след като си в такова състояние. - и се опита да му помогне.
Той се дръпна и ѝ каза:
-Вече направи достатъчно. Няма нужда да ми помагаш.
Тя, още повече се изнерви и му отвърна:
-Дори и да имаше нужда, пак щеше да кажеш, че нямаш, но какво ли споря. Добре.
Той я загледа с недоумение:
-Какво те засяга изобщо? Тръгвай си.
-Знаеш ли? Тръгвам си.
Тя се обърна към една страна, той към друга, като едвам вървеше, докато изведнъж тя не усети, че тяло се строполи на земята, обърна се, а той бе в безсъзнание.
(продължение)

Това малко се повтаря с оная другата тема - Love is... квото беше... Срещат се 2мата случайно и единия е наранен (в предишния разказ беше за изневяра, а тук физически), другия се опитва да му помогне и първия се държи дръпнато и не иска помощ. Не казвам, че копираш, но е доста клиширано. В повечето тийн романтични филми така се запознават героите. Когато момчето/момичето е най-наранено, се появява човека, който ще преобърне живота му и ще му придаде нов смисъл. Изтъркано е... But hey, that's just my opinion.

До Jamais - много хубаво написана критика. Съветите, които ѝ даваш са spot on. Защо не пуснеш и ти някоя творба? Ще стане творчески форум тука.