Както казах : движех ме се в една компания,макар и рядко. И без това имам много приятели,които са и негови приятели. Искам или не понякога ставаше дума за него. Засичахме се в компанията,смятах го за умен,забавен и приветлив,и започнах да го харесвам. Защо това да е 'изграждане на образ' ?!
И да...сигурно има 'такива момченца' и в моя университет,но както казах аз не съм толкова общителна (не и с всеки), така и имахме много неловки ситуации,където се засичахме с поглед. Та..съжалявам задето не си признах чувствата тогава,когато все още бяхме в родния си град. Сега мисля да наваксам това,но ме е страх,че е твърде късно. От една страна си викам,че е късно,но пък от друга стара ,,Може би все още..,,