Не знам какво да направя

[Em97]

Здравейте ! Исках да споделя нещо, което ми гризе душата. Преди година бях в 12-ти клас и започнах да харесвам едно момче. Не бяхме толкова близки, просто сме се виждали съвсем рядко в една компания. Моята приятелка го познаваше - преди са били в същия клас и ми предложи да му призная. Тя го направи - отиде при него и му каза за мен, защото аз никога не успях и никога не бих успяла да го направя. Аз съм твърде стеснителна с хората и не показвам наяве това, което чувствам.
Понеже не е момче, което се интересува от момичета (не че е гей - просто си беше отличник и никога не е мислел да се обвързва ) , просто се е засмял. Но стана така че се паднахме на една и съща матура и започнахме подготовките заедно. Но както казах, твърде съм стеснителна и след като разбрах каква е била реакцията му след признанието ми съвсем изгубих вяра в себе си. Но след това, отвреме навреме, когото бяхме заедно за подготовките за матурата започнах да го хващам да ме поглежда. Това беше направило впечатление и на приятелката ми. След това започнах да забелязвам,че по някакъв начин се опитва да ми привлече вниманието,но аз се държах отстрани от него. Не го поглеждах,не говорех с него ,но всичко това е притеснителност , не защото не ми е пукало за него. Моята приятелка ми каза,че ако искам да започне нещо между нас трябва АЗ ЛИЧНО да си призная,защото той е било момче,което не би направил първата крачка към това нещо. Притеснявах се, че може да се подиграва с чувствата ми към него, но приятелката ми ме уведоми, че не е такова момче, който би се подигравал с чувствата на хората.
И все пак никога не успях да му призная. Казах си,че и без това сме последна година в гимназията - нямаше смисъл за мен.А и той мислеше да следва образованието си в Пловдив (както и направи), а аз във Велико Търново. Та си помислих, че бързо ще го забравя - НО НЕ СТАНА ТАКА ! Все още го харесвам и искам да бъда с него. Шансът ми е 50/50. Мога да му пиша. Усещам, че и той не беше толкова незаинтересован от мен, но сега сме в други градове, разстоянието е твърде много, не знам какво да направя и какво да очаквам. Ще се зарадвам ако ми дадете съвети ! Благодаря !

[Free Soul]

Така, ако тръгнете в никакъв случай няма да е лесно, изобщо даже, още по малко пък ако той си измисля оправдание да на се срещате на живо, иначе ако искаш опитай. Шансът ако тръгнете да се привържеш към него и след като се разделите да си скапеш живота е 99% сигурен.

[divergent]

Започнете да си пишете, виж дали има желание да общува с теб, или ти отговаря просто от учтивост. През уикендите би трябвало и двамата да се прибирате в родния си град, предложи му да излезете. Когато започнете да прекарвате време заедно, сама ще усетиш дали той има нещо към теб или не. Нищо не ти пречи да опиташ, нищо не губиш.

[Em97]

Не се притеснявам толкова за оправданията да не се срещаме,отколкото да му пиша и той да ми каже,че никога не се е интересувал от мен.Ще бъда много наранена ако съм живяла в някаква илюзия,но пък искам да бъда с него...

[Free Soul]

По-добре да те нарани и след време да ти мине, освен цял живот да си в неведение, какво би се случило ако беше опитала.

[Em97]

И аз мисля така,но минаха месеци откакто завършихме,а аз никога не съм се осмелила да му проговоря в училище. Ще е странно да му пиша така от изневиделица.
Много гадно,когато нямаш кураж !

[Em97]

Разбирам. Благодаря !

[Free Soul]

Просто бъди смела и му пиши.

[KREED]

Как пък си изградила чувства към някого, с когото "не сте толкова близки, а само сте се виждали съвсем рядко в една компания"?
Как след толкова време още изпитваш "чувства" към него, след като дори не учите в един град?
Няма ли други момченца в тоя университет?
Знаеш ли що за човек е, ала-бала? Или просто си си изградила един образ за него и си се "влюбила" в него? Не го прави, може да останеш разочарована.

[Em97]

Както казах : движех ме се в една компания,макар и рядко. И без това имам много приятели,които са и негови приятели. Искам или не понякога ставаше дума за него. Засичахме се в компанията,смятах го за умен,забавен и приветлив,и започнах да го харесвам. Защо това да е 'изграждане на образ' ?!
И да...сигурно има 'такива момченца' и в моя университет,но както казах аз не съм толкова общителна (не и с всеки), така и имахме много неловки ситуации,където се засичахме с поглед. Та..съжалявам задето не си признах чувствата тогава,когато все още бяхме в родния си град. Сега мисля да наваксам това,но ме е страх,че е твърде късно. От една страна си викам,че е късно,но пък от друга стара ,,Може би все още..,,

[skandalno_vkusen]

Аз съм от Пловдив. Ще му призная вместо теб

[KREED]

Ем, по описанието ти не звучеше, че се познавате много добре. В такъв случай, пиши му... Какво да те е страх? Завържи един нормален разговор.

Здрасти.
Как си?
И аз съм добре, мерси.
Как е даскалото?
И при мен бива.
Малко ми е трудна тая математика, ама се справям горе-долу.
На теб кое ти е трудно?
*time passes*
...Да, бях с Марийка в парка и се видях с Пенчо и той ме пита за теб...
Мислеше си, че учим заедно, но му обясних, че учим в различни градове. И се сетих за теб така.
Просто реших да те чуя как си, какво правиш.
И аз се радвам, че ти писах.
Нека се чуем пак тогава?
Да, супер.
Лека нощ.
______

Не вярвам да те избегне... Трябва да е някъв high-level macho, който да има самочувствие до небето, че да не ти отговори... Или да си много грозна и досадна и да те отбягва...

[Em97]

Не,не е такъв. Не мисля и да съм грозна и досадна
Благодаря за съвета

[Em97]

Не,благодаря