Не знам как да се държа с баба

[zabranenoty_me4ence]

Здравейте..не знам как да започна..аз съм на 20 години и съм в София, а нашите (мама татко баба и дядо) са на 500км от мен. Баба ми има старческа деменция, което за нейните 84 години е нормално. Вече е с памперси и скоро ще и донесат проходилка. Нашите и помагат със всичко - хранене, къпане, ставане от леглото. До скоро беше добре не напоследък започна да забравя.. не помни дядо ми казва, че не е й е мъж, а мъжа и е Вальо (сина и) днес не е познала баща ми и питала майка ми коя е. Мама ходи при лекарката, която и е предписала нещо, което е помогнало като цяло...но то при нея е на моменти (не знам дали мога да ги нарека кризи). Казах на мама да се съгласява със нея да не спори за да не се разсърди и да тръгне на някъде..та главния ми въпрос е как да се държим с нея..как да и обясним кой кой е..страх ме е да се прибера да ги видя ами ако не помни и мен? Тя винаги ми е помагала с домашните, беше начална учителка, много умна и добра жена, но..не знам какво да направя аз и как да помогна поне на майка ми, защото и тя е много притеснена. Не знам какво се разбира от разказа ми понеже съм много разтревожена. но главния ми въпрос е как да се държим с някой със деменция..как да говорим с него?

[an7raks]

Страшно позната история... Няма адекватен съвет как да се държите с нея. Постоянното съгласяване не е вариант, защото ще започне да иска абсурдни неща. Просто се грижете за нея през оставащото й време, както тя се е грижила за вас. Така поне ще сте чисти пред съвестта си.
При всички случаи ще ти е неудобно и неприятно да я гледаш по този начин, но лично според мен е добре да прекарваш време с нея.

[tori]

Отдавна не пиша сериозни постове тук, но темата ми бръкна в сърцето много.
На антракс мнението е абсолютно 100% истина, нямам какво да добавя повече. Правилен подход за деменция или нещо такова няма. Поне няма такъв открит до момента, така да кажем. Единствено трябва да следите да не прави опасни неща за себе си и околните, дали си пие лекарствата и то да са правилните лекарства най-вече, + е хубаво да следите и как действат.
Единственото по-различно, което имам и мога да кажа, е по отношение на това, че можело да не те познае. Не ѝ се сърди и не се чувствай зле, че не те помни - нали ти я помниш и разпознаваш?! Колкото - толкова. Утре може да забрави своето име, например. Хубаво е да не забелязвате такива неща и най-вече да не се тормозите, ако говори обиди, защото в един момент болестите ще я отделят от вас завинаги, а това няма да е много-много напред във времето. И ще съжалявате, че сте се чувствали обидени/разочаровани.