Как да спра да ям толкова много?

[JustSomeone02]

Ако не ви се чете цялото, недейте. Аз съм момиче на почти 17 и продължавам да качвам. През последните 3 години съм качила 10 кг. На теория съм много добре със здравословното хранене и съм чела доста по тази тема, но на практика... само захар, мазнини и сол ми се яде, като цяло вредно и вкусно. Живея с нашите и баба, те готвят страхотно, но супер вредно, превишавайки границите на здравословното, но не мога да ги съдя, те така са свикнали. Видях, че не мога да ги убедя, защото не всички се интересуват от здравословни храни. На мен ми е лесно да не купувам вредни храни, но щом знам, че има вкъщи и че ме чакат, много ми е трудно просто да ги игнорирам, пък и всеки ми предлага по няколко пъти. Вкъщи сме научени да си изяждаме всичко от чиниите. В крайна сметка хората вкъщи не са виновни, че напълнявам, аз съм виновна, че избирам от тези храни и че прекалявам. Хората казват: "Просто не прекалявай". Но аз веднъж опитам ли, започвам още и още и губя контрол, особено като става дума за сладко. Скоро бях в друг град и имаше толкова много други неща, за които да мисля, така че за първи път ядох по-малко от 1500 калории на ден и изгарях по около 1000 от разходки и движение. Когато се откъснах от дома, дори за кратко, успях да сваля и веднага , като се прибрах и ги качих. Знам, че никой не ми е виновен, само аз. Днес изядох 12 парчета баница с локум и се чувствам ужасно. Скоро близък ми каза, че аз сама съм си виновна и тогава за малко ми се свали апетита, но скоро ми се възвърна. Може би и от пубертета и стреса. Всеки път след като се върна от училище, където нищо не ям, после ям така, сякаш никога не съм яла и така сякаш ми е последен ден на Земята. Храната винаги ми е предоставяла удоволствие и се чудя какво друго да замести това удоволствие. Спомням си, че като малка гледах да ям само толкова, колкото да не съм гладна и даже тогава имаше и храни, които не ми харесваха, а сега всичко ми харесва. Винаги след 22h ме обхваща апетит и ако не ям, чувствам, че нещо липсва и няма да се успокоя, докато не изям нещо. След като хапна, това безпокойство се маха. Дори когато бях на гости за няколко дни и не ядох много- по-малко от 1500кал, ми казаха, че ям много. Не искам да ме виждат така. Критикували са ме заради това (близки хора). А хора, с които не сме близки, казват, че ям прекалено малко, но то е, защото се старая да не ям много пред тях. Когато съм с хора нямам никакъв апетит, защото не искам да изглеждам смешно, тъпчейки се. Няма значение, малко се отплеснах. 162 см съм и тежа 60кг (вече), качих последните 6 кг през последните 3 месеца. Само се чудя как-да-спра? Имам апетит.