Привет, знайни и незнайни потребители на този уникален форум.

Въпреки моите удивителни знания в областта на човешките взаимоотношения и на моя екстензивен опит в романтичните връзки, реших да поискам мнение от трети лица, каквито се явявате вие в случая. Разсъжденията ми са, че никога не е излишно да се чуе някое свежо мнение по даден проблем. Без да удължавам излишно встъпителните слова, ще се впусна в подробно описание на проблема.

Имам сравнително голямо семейство, което се разшири още повече в последните няколко години - най-големият ми брат и най-голямата ми сестра сключиха брак с избраниците на сърцето си и тази година вече съм горда леля на уникално сладките близнаци на сестра ми. Съпругът на сестра ми е грузинец и откакто се ожениха живеят в Грузия, поради което не я виждам достатъчно често. Преди две седмици участвах в конференция в Кутаиси, на която заведох и най-малката си сестра (условно ще я нарека Хриси). Тя е още ученичка, но конференцията съвпадаше с пролетната ваканция и тя прояви желание да ме придружава. Конференцията беше голяма досада, но няма да ви занимавам с ненужни подробности. След приключването ѝ се отбихме при сестра ми в Тбилиси и тя настоя да останем няколко дена. Речено-сторено, останахме, поразгледахме града, радвахме се на бебоците, всичко беше наред... Докато на третия ден от престоя ни шефовете на съпруга на сестра ми (ще го нарека Валери за по-кратко, това не е истинското му име очевидно) вечеряха с нас. Бяха двама руснаци, на възраст около 35-40, ако съм преценила добре, забавни, интелигентни, културни хора. Единия проявяваше нескрит интерес към Хриси по време на цялата вечеря, даде ѝ номера си, дори я покани на излет в планините през лятото. Ние останалите намерихме това за изключително забавно и след като гостите си тръгнаха, започна един поток от закачки към Хриси.

На следващия ден ни беше полетът, аз и Хриси висим на летището и се сблъскваме с.... познайте кого. Шефа на Валери. Бил решил да ни изпрати... При това предупредителни камбани започнаха да бият в ума ми, но се усмихнах любезно и казах просто, че е нямало нужда. При което този ни показва билета си и щастливо заявява, че се шегувал, ами всъщност щял да пътува за България, имал спешна работа там (what the heck?)...

Вече в България питам Хриси за какво са си говорили по време на полета (местата им бяха съседни), правел ѝ комплименти, искал да го разведе из София... На нея това не ѝ се струва странно, защото е много доверчиво и наивно дете, но за мен е доста обезпокоителен този интерес към малката ми сестра, та тя е още дете, дори не е пълнолетна. За да не бъда груба, поканих въпросния човек да го разведа из София, веднага пита дали Хриси ще бъде с нас. Отвърнах му, че няма, защото е на училище. Тогава не можел да дойде, защото изведнъж му изникнала някоя неотложна среща. Питах Валери дали шефът му наистина има работа в София, той каза, че нямал, просто бил ексцентричен. Казах му, че ме притеснява интереса му към Хриси. Да не съм се притеснявала, той знаел какво прави (uhhhhm, if you say so).

Минаха две седмици, Хриси казва, че още ѝ се обаждал и настоявал да се разхождат. Страхувам се за сестра си, не знам как деликатно да се отдръпнем от този човек.