Несподелената любов и как да постъпя

[victoria150]

Здравейте! Аз съм момиче на 15 години. За първи път пиша в този форум и ще съм ви изключително благодарна ако ми дадете съвет. Харесвам едно момче от моя клас вече около половин година. Не сме близки приятели, но доста често се прибирам с него и още няколко съученици след училище. Почти всеки ден се прегръщаме за чао и това са най-хубавите секунди от живота ми. Постоянно погледите ни се срещат, когато си говорим не спира да ми се усмихва и гласът му някак се променя-става по- тих и нежен. Преди няколко месеца ходихме на екскурзия, играхме на шише и ме предизвикаха да го целуна по бузката. Това е най- хубавото нещо, което ми се е случвало някога и всеки ден си спомням за този уникален момент. Винаги, когато го помоля за нещо го прави и, когато вижда, че се нуждая от помощ винаги се отзовава. Наистина е прекрасен човек, имаме общи интереси и е всичко, за което съм мечтала. Но въпреки всичко това, знам, че не изпитва нищо към мен. Та той почти не говори с мен. Ако имаше нещо щеше да се опита да се сближим, нали? Аз също се опитвам да се сближа с него, но когато не усещам, че и той го иска какво мога да направя? Много съм срамежлива, когато съм около него, ичервявам се и си глътвам граматиката. Направо ужас. Страшно много го ревнувам. Когато говори на друга, когато погледне или се усмихне на друга...И лошото е, че сме в един клас и виждам тези неща ежедневно.Ако можех щях да го забравя, но не мога. Имам очи само за него. И знам, че на края пак аз ще бъда наранената и отново зарди недподелрна любов. Как мислите, че трябва да постъпя? Струва ли си да се боря за него? Надявам се да не съм ви объркала с тази история, но самата аз се оплетох в мислите и въпросите си. Благодаря за отделеното време!