Сигурно проблемът е в моя телевизор, но не смятам, че животът ми трябва да протече в тая последователност – основно училище, гимназия, университет, работа и работа, пенсийка. Не. Ужасно е. Не искам да живея в дежа ву, щото имам чувството, че това ми се случва. Тооолкова низки страсти покрай мен. Всеки се бори за някви мижави оценчици, които на практика не значат нищо и не струват пет пари. След два дена нема нищо у кратуната иначе на момента си мноо умен. Дразнят ме и направо се изприщвам. Уважавам хората, които имат страст към нещо – физици, писатели, биолози, спортисти (особено те, хаха) абе секви, които задълбават, защото изпитват влечение към това и най-вече, защото са открили своя път. А не некви мижитурки, които си мислят, че са хванали Господа за чепа. Дразня им се, бе! Първобитност с висок рейтинг. Парадоксално е да го казвам точно аз, щото допреди известно време бях точно това, което плюя сега – супер противната бележкарка плюс бонус цайси, хах. Низки страсти са тва, нда. Яд ме е и се паля толкова, щото осъзнавам колко е смешно и жалко. Знам, че не съм единствената, която се възмущава на..тия, но аз го правя от друг ъгъл. Повечето го правят, щото им завиждат, а аз нямам за кво. Както вече казах била съм доскоро такава, оценките си ги имам, но с разликата, че съм по-умна, хаха. Та, исках да кажа, че ме товарят толкова, щото смятам, че това е безсмислено суетене, както и баловете примерно, споровете също и тн. Грешно ни е устроен света. Ако някой ме попита как според мен трябва да изглежда, аз бих му отговорила щастлив. Не виждам щастие. Всеки се е забързал на някъде, бори се за нещо и изпуска важното. Не следваме мечтите си. Следваме това, което трябва т.е. , което е наложено като норма. Не искам да се движа по предварително асфалтирани пътища. Както казва Боб Марли: ‘You cant find the right roads when the streets are paved.’
Меланхолия. Душевното ми състояние и последният филм, който успя да ме докосне. Толкова ми пасва. Режисьорът – гениален. Един от любимите ми.
Ебало си е макята. И като заговорих..след като се видях с майка ми (не се виждаме често) разбрах, че тя изобщо не ме познава и разбира. Може би ме обича, но нямаме тази емоционална връзка, която на мен ми се иска да имаме. Като й казах какво мисля по някои въпроси, не изглеждаше особено очарована. След това ме попита има ли ми нещо, мъчи ли ме нещо конкретно и се стигна и до наркотиците. Де да бяха те, че да ги спра. Нещо наистина ми мъти мозъка и не ме оставя да живея същия спокоен, безгрижен и нещастен живот като другите. Е, то и аз съм нещастна де и тва е единственото общо м/у мен и останалите, хаха. Където и да отида, колкото и да се опитвам да се отдалеча от света, от себе си няма как да избягам. Че съм специална така е хехе, но дали съм нормална не мога да си отговоря. Или пък дали тази специалност е специална в хубавия смисъл или пък форма на шизофрения, примерно. Къде е сродната ми душа? КЪДЕ Е? От толкова много филми съвсем се филмирах. Е, поне се чувствам умна и възвишена. Знам, че гледам надменно на света, но мога да си го позволя, хихи. Too much простотия и посредственост.
Чек, чек, че бех заговорила за меланхолията. Разбрах какво всъщност представлява тя. Меланхолията всъщност е Нищо. Енергията ми сякаш се е канализирала в крайниците и се излива към..него. Хоризонтът, който наблюдавам е мъртъв и гледа към..Нищото. Една реплика от този филм постоянно отеква в съзнанието ми, не я помня с точност, но нещо от сорта, че животът на Земята е ужасен, ние сме ужасни и на никого няма да липсваме, ако изчезнем. Животът е тук на Земята и никъде другаде. Обичам живота и живота си. Шибаното Нищо не ме оставя да го изживея спокойно, щастливо и пълноценно. Пречи ми. Тъгата, самотата, депресията, ако щете..осъзнавам, че са напълно безпричинни. Саморазрушавам се, буквално..зарди Нищото. Не знам кога се появи и защо, но когато го почувствах.., почувствах необяснимо нещастие. Безпричинно. Нетърпимо, безпричинно нищо. Вредя си. Осъзнавам го. Това..Нищо ме разрушава. Уморена съм. Винаги съм уморена. Спи ми се. Винаги ми се спи. Не знам как да се измъкна от Нищото.
Имам спешна нужда от ударна доза мнооого лигав, бавен дори тегав, романтичен и целувачески (нова дума) секс или пък стабилна водкотерапия. А що не и двете. Даже е препоръчително. Ш’ се уреди некак. Само да мине на Мерито, щото в момента е малко блъди, jaja. Сори за цинизмите, но не съжалявам, че ги написах, пхахах. Не знам дали имам нужда от съвет. По-скоро бих се зарадвала на неангажиращ и еднозначен отговор дали съм наред с главата. ^^