Онзи ден пак се опита.на 25ти нейната любов имаше имен ден.И се сетила в 14 часа да ме кара да я закарам да го види, отказах и два пъти по телефона,направо го разби от звънене чак си изключих звука ,после почнахме чат-
Тя-защо не искаш моля ти се от сърце;
Аз- Ако нямах кола нямаше и да се сетиш за мен търси си друг шофьор не ми се ходи никъде;
Тя-не е така;
Аз:-как е?
Тя:-ми не e ти си ми приятел аз си споделям с теб говорим си и сега просто ти искам услуга сега не бързаш ти си отпуска ще ми направиш ли тази услуга?;
Аз:-явно не съм ти чак такъв приятел;
Тя:-е защо аз щях да ти помогна никога не съм ти направила нищо лошо за пръв път ти се моля за нещо от сърце;
Аз:-и аз ти отказвам директно без да овъртам от сърце;
Аз:-не си губи времето с мен няма да те закарам хващай си нещо влак реис;
Тя:-не мога да повярвам че го казваш това;
Аз:-ако искаш ми се сърди директно ти отказвам и не съжалявам;
Тя:-не няма да ти се сърдя просто не разбирам защо го правиш нищо не ни пречи да отидем;
Аз:-ще ти кажа но повече няма да ме молиш;
Тя:-кажи защо?;
Аз:-защото винаги съм те харесвал още от момента в който се запознахме на теб мога да кажа всичко и въпреки че ме отряза веднъж аз все още имах някаква надежда че може да се получи нещо нямам нищо против с..с дразни ме как се държи с теб как не му пука а ти умираш за него за това ми е неприятно и няма да те закарам;
Тя:- ok ама аз искам да го видя за последно наистина ти казвам вътрешно знам че ще e за последно и просто искам да го видя това e като да знаеш че може да видиш някого за последно но да не го направиш;
Аз:-ще го видиш пак спок;
Тя:-не е така няма да го видя и той не е длъжен да ме харесва;
Аз:-приключихме темата мисля че бях ясен търси си друг транспорт чао;
И това беше не съм я виждал и чувал от тогава.