- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Не издържах..
Днес изпращахме 12 клас...натъжих се гледайки ги как просто са минали през тои училищен период и пристъпван към друг..осъзнах, че по същият начин бе и при мен..много хора са идвали в живота ми и по същия начин са си тръгвали..Някои ми липсват, а на други не им помня дори и имената или лицата, защото явно не са си стрували токова, въпреки, че някога ми е пукало за тях. Може би това ми бе проблема - прекалено много ми пукаше..и заради това бях наивна и глупава..
Един единствен човек, който бе в живота ми за една моя кратка безкрайност..кратка, незабравима и красива, въпреки всичко... Мина повече от една година и четири месеца от както се разделихме и малко по-малко откакто си писахме за последно, но аз така и не мога да го забравя.. Липсва ми, много..Не беше първа прелест, не беше и някой нацепен батка, беше и беден и богат, беше мил и груб, беше и не беше много неща, но си беше той..Точно това му бе специалното...Бяхме повече приятели, отколкото гаджета, ядосваше ме когато бях наивна и загрижена за хората, дори когато ме лъжеха, ядосваше се, че съм толкова наивна до глупост чак, пазеше ме, като по-голям брат, обичаше ме, като родител. С него просто можех да разговарям, не знам как, но просто го правих...Той винаги ми помагаше, дори когато той имаше нужда от помощ. Правеше се на безчувствен, но когато направих един съвсем малък жест към него, той бе усмихнат, като малко дете, цялата болка в очите му сякаш се бе изпарила за миг. Страхувах се да го погледна в очите, заради цялата натрупана болка, ярост и разочарование, губих се в погледа му. Когато ме прегърнеше, чувствах топлина, нежност и уют, когато ме целунеше, чувствах, че сякаш съществуваме само ние, пеперудите просто прелитаха не в стомаха ми, а в цялото ми тяло, гласът му, усмивката му, топлината, загрижеността, лоялността, всичко това ми липсва. Само пред мен е разкривал неща, които пред друг не е, а аз така и не можах да му се доверя, така и не осъзнавах дали наистина ме обича и дали аз наистина го обичам. Той се страхуваше да обича и да бъде обичан, защото това бе най-голямата му сила и слабост едновременно..А аз се страхувах д му се доверя, защото мислях, че така ще го загубя, но всъщност, като не му се доверих го изгубих и точно когато го изгубих осъзнах, че не е било приятелство или просто любов, това бе нещо много по-силно, по-здраво и необикновено, не знам какво беше но знам, че връзката ни бе някак специална. Бях му споменала, че ще е първото ми и последно гадже, явно няма да е наистина последното но се съмнявам, че някога с друг ще имам такъв тип взаимоотношение, като със този човек...Той, просто си беше той, интелигентен и невинен, нуждаещ се просто от малко топлота. Бяхме много различни и двамата го знаехме, знаехме и че няма да се получи, но и знаехме, че и двамата запълвахме празнотите в себе и и знам, че въпреки всичко, нито аз, нито той някога ще забавим това, каквото и да е било то..
Просто...липсва ми..не искам да го забравя, колкото и да ми го повтарят..
Да, ако някой изобщо го прочете:благодаря,, въпреки, че надали на някой у пука, както и да е..Лека вечер.
Защо не се съберете отново? Защо изобщо се разделихте?
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Добра изповед. Нищо друго не мога да ти кажа освен, че човек се учи от грешките си.
..
Бъди себе си! - Така виждаш, как хората влизат в живота ти и излизат по същия начин, опитвайки се да те излъжат, че ще успеят да те издържат.
Разделихме се, защото бяхме прекалено слаби за да бъдем заедно. От една страна аз бях дете и го предадох, от друга страна, той не искаше да си провалям живота, а знаеше, че бъдем ли заедно ще го направя, та аз го правих. Писах му веднъж, той не ми отвърна, но ми отговори по неговия си начин. Той мисли за мен и аз за него, но явно просто не трябва да сме заедно..
(пиша от друг профил, защото забравих паролата а другия, честно казано - не мислех, че отново ще вляза тук)
Защо ще си провалиш живота ако си с него? Как си го предала?
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Защото мислихме да живеем заедно, но нямаше как да стане веднага освен ако не реша да си прекратя ученето, а и това мислех да направя, заради още някои други неща, които не са за казване. Предадох го, защото не си спазих обещанията, бях прекалено слаба за да го направя.
Защо е нужно да прекратяваш ученето, няма ли компромисен вариант да остане в твоя град или да учиш при него
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
И ние решихме така, но някак..как да се изразя..аз имах какво да губя, а той - не. Имах причина, заради която дда остана в града в който живеех и той дори наистина искаше да дойде и да се установи тук, но ме разсейваше и го знаеше. За него по-важно се оказа бъдещето ми, отколкото "ние" и до някъде беше прав, а и сега осъзнавам, че не само това беше причината. Той държеше о толкова на мен, че знаеше, че ако остана с него можах да пострадам, а това той не можеше да си го позволи и предпочете той да страда.., но се чудя, осъзнава ли, че бих предпочела да пострадам бъдейки до него, отколкото без него..
Обичата/любовта не е само физически контакт. Има възможност да сте заедно. Доколкото разбирам от написаното и двамата не сте хора единствено на плътта, така че не виждам пречка да се съберете. Пък за плътта, когато му дойде времето. Такива хора в днешно време трудно се намират, така че според мен не е редно да се разделяте след като сте се намерили. То си е ваша работа, но все пак мисля, че трябваше да си кажа мнението.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.
Прав си, но просто така се сучи..и не ни остава нищо друго освен да го приемем..
Не знам како мога да направя..Всички ми казват да продължа напред, да си намеря другиго, предлагали са ми няколко пъти, но не мисля, че ще има смисъл да съм с някого, след като мисля за друг..
Да, знам. Няма да има никой, който да се доближи дори и малко до неговия характер, както казах, той си беше той.. И винаги ще заема онова специално място в мен..
Което означава, че не можеш да започнеш друга връзка, поне не и нормална. Затова помисли добре преди да се отажеш напълно от възможността да опиташ да започнете отново.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.