Днес изпращахме 12 клас...натъжих се гледайки ги как просто са минали през тои училищен период и пристъпван към друг..осъзнах, че по същият начин бе и при мен..много хора са идвали в живота ми и по същия начин са си тръгвали..Някои ми липсват, а на други не им помня дори и имената или лицата, защото явно не са си стрували токова, въпреки, че някога ми е пукало за тях. Може би това ми бе проблема - прекалено много ми пукаше..и заради това бях наивна и глупава..
Един единствен човек, който бе в живота ми за една моя кратка безкрайност..кратка, незабравима и красива, въпреки всичко... Мина повече от една година и четири месеца от както се разделихме и малко по-малко откакто си писахме за последно, но аз така и не мога да го забравя.. Липсва ми, много..Не беше първа прелест, не беше и някой нацепен батка, беше и беден и богат, беше мил и груб, беше и не беше много неща, но си беше той..Точно това му бе специалното...Бяхме повече приятели, отколкото гаджета, ядосваше ме когато бях наивна и загрижена за хората, дори когато ме лъжеха, ядосваше се, че съм толкова наивна до глупост чак, пазеше ме, като по-голям брат, обичаше ме, като родител. С него просто можех да разговарям, не знам как, но просто го правих...Той винаги ми помагаше, дори когато той имаше нужда от помощ. Правеше се на безчувствен, но когато направих един съвсем малък жест към него, той бе усмихнат, като малко дете, цялата болка в очите му сякаш се бе изпарила за миг. Страхувах се да го погледна в очите, заради цялата натрупана болка, ярост и разочарование, губих се в погледа му. Когато ме прегърнеше, чувствах топлина, нежност и уют, когато ме целунеше, чувствах, че сякаш съществуваме само ние, пеперудите просто прелитаха не в стомаха ми, а в цялото ми тяло, гласът му, усмивката му, топлината, загрижеността, лоялността, всичко това ми липсва. Само пред мен е разкривал неща, които пред друг не е, а аз така и не можах да му се доверя, така и не осъзнавах дали наистина ме обича и дали аз наистина го обичам. Той се страхуваше да обича и да бъде обичан, защото това бе най-голямата му сила и слабост едновременно..А аз се страхувах д му се доверя, защото мислях, че така ще го загубя, но всъщност, като не му се доверих го изгубих и точно когато го изгубих осъзнах, че не е било приятелство или просто любов, това бе нещо много по-силно, по-здраво и необикновено, не знам какво беше но знам, че връзката ни бе някак специална. Бях му споменала, че ще е първото ми и последно гадже, явно няма да е наистина последното но се съмнявам, че някога с друг ще имам такъв тип взаимоотношение, като със този човек...Той, просто си беше той, интелигентен и невинен, нуждаещ се просто от малко топлота. Бяхме много различни и двамата го знаехме, знаехме и че няма да се получи, но и знаехме, че и двамата запълвахме празнотите в себе и и знам, че въпреки всичко, нито аз, нито той някога ще забавим това, каквото и да е било то..
Просто...липсва ми..не искам да го забравя, колкото и да ми го повтарят..
Да, ако някой изобщо го прочете:благодаря,, въпреки, че надали на някой у пука, както и да е..Лека вечер.