.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 5 от общо 5

Тема: книга

  1. #1

    книга

    Започнах да пиша книга и искам някой да ми каже дали е добра.

    1 . Знам че е написано неграмотно

    Глава 1
    Началото

    Годината беше 2192, 2 септември.Америка се готвеше за ядрена война срещу Русия. Президента на Америка нареди да се изстрелят 4-тири атомни бомби.Това беше една огромна грешка заради която светът можеби щеше да обезлюднее.
    ТРИ ГОДИНИ ПО КЪСНО : Планетата земя беше обезлюдяла. Светът който го познавахме беше унищожен от 7 милиарда население имаше едва 1 милиард.Нямаше ги държавите като Америка,Русия,Китай и други. Светът беше разделен на две племена Ракиатците и Ваасовете.
    Ракиатците бяха по слабо въоръжени имаха по-малко постове, по-малко войници.Докато Ваасовете имаха числено превъзходство във армия,оборудване повече земя,начело на тях беше кръвожадният Ваас. Той беше безмилостен. Имаше руса коса,сини очи слабо лице, устните му бяха малко пухкави,атлетично тяло.
    Начело на Ракиатците беше Драгомир Рюстемов. Хората го определяха като странно симпатичен тип.Имаше кестенява коса,кафяви очи, слабо лице,устните му бяха пухкави,атлетично тяло.
    - Драго ! Извика един от доверените му ракиатци. На име Артур.
    -Кавай Артур! Каза му строго.
    -Трябва да дойдеш. Спешно е ! Ваас те търси.
    -Ваас ли ! Каза учудено.
    Драго отиде до радиостанцията тичешком.
    -Ей шибаняк, закакъв се мислиш ти а ? Да нападнеш един от мойте конвой със оръжия а ! Няма да ти се размине ! Какво си мислиш идваш със лъскавия си телефон и се мислиш за голяма работа а ? Нека ти кажа нещо тука на тази планета важи законе на джунглата. И ще си платиш ! Ясно ли ти е а ?
    -Ваас, много си се ядосал какво толкова , взехме ти само малко гранатки, амуниции и автомати, не се сърди . Каза му Драго насмях.
    -Ще си платиш кучи сине.
    Драгомир изкючи радиото, отиде до тренировъчния център. Артур тренираше войниците за битка. Той си взе автомата и почна да стреля по мишената.
    - Артур ела бързо !
    Артур притича към него чудейки се какво ли ще му нареди.
    -Искам да разположиш на границата ни 5000 ракиатци плюс 10 джипове и картецничи.Мисля че Ваас ще ни атакува. Искам и ти да отидеш със тях, аз ще дойда утре рано сутрин.
    - Тъй вярно.

  2. #2
    Мега фен Аватара на Ivaaaaa
    Регистриран на
    May 2012
    Мнения
    13 929
    Не.
    За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?

  3. #3
    подаволите 20 минути от живота ми минаха във писането на тази книга оооо

  4. #4
    Не е добре. В началото не може да се изсипва така информация. И пряката реч не се оформя така, ползват се тирета.

  5. #5
    Бяха минали три години откакто Съединените американски щати решиха да изтрелят четири атомни бомби във въздуха, по време на третата световна война. Тези четири атомни бомби бяха прекратили доста повече животи от колкото се очакваше. Сега, от седем милиарда бяха останали едва един. Сякаш живота се бе върнал ера назад. Учени, лекари и много други високослужещи хора бяха затрити от лицето на земята. Сега населението бе по-бедно от всякога, храната не достигаше за всички, а войната сякаш нямаше край.
    В последстие светът се раздели на две племена - Ракиатци и Ваасове.
    Ваасовете числено превъзхождаха Ракиатците. Те имаха по-голяма армия и войниците им бяха по-добре обучени. Може би, причината да това се намираше в императора им - кръвожадният (име) Ваас. Той беше безмилостен и налагаше толкова тежки наказания, че войниците не не се осмеляваха да изразяват собственото си мнение. Не си позволяваха да говорят без негово разрешение, камо ли да действат без нареждането му. Докато при ракиатците нещата стояха коренно различно. Там нямаше наказания, а императорът им... някой дори не знаеха името му.
    Драгомир Рюстемов бе обединил онези държави, които не признаваха думата закон. Не бяха и толкова сериозни. Самият той, като император на ракиатците, не бе достатъчно сериозен и макар постоянните войни за територия или храна, той винаги намираше време за онези малки удоволствия от стария свят като, например, пиенето.
    - Драго - извика един от доверените му ракиатци, чието име бе Артур.
    - Кавай, Артур! - отвърна строго.
    - Трябва да дойдеш. Спешно е! Ваас те търси!
    - Ваас ли? - повдигна вежди учудено.
    Рюстемов остави стъклената чаша на дървеното си бюро и излезе от малката сграда, насочвайки се към портата. Там го чакаше и госта - (име) Ваас. Колкото весел и добър човек да беше Драго, той мразеше Ваас от дъното на душата си. Може би причината беше в това, че (име) изглеждаше доста по-мускулест и силен от него.
    - За какъв се мислиш ти? - хвана го Ваас за блузата. По лицето му беше изписан гнева. Целия беше почервенял от яд, а вените на кокалчетата на пръстите му бяха побелели от здравината, с която стискаше блузата на Рюстемов.
    - Нападнал си един от мойте конвой със оръжия и това няма да ти се размине! Ще си платиш ! Ясно ли ти е?
    - Ваас - подхвана с насмешка подхвана рекиавеца - Не се ядосвай! Беше само един!
    - Ще си платиш! - повтори (име).

    Ако искаш използвай това като за начало или пример. Използвай повече повече описание. Когато има само действие и думи не е особено интересно за читателя и не се запомня като книга, която го е впечатлила. По-добре използвай Ваас за фамилия. Все пак единия си има име и фамилия, не става другия да има само име или само фамилия. Също и "Америка" звучи прекалено общо. Съжалявам, ако съм те обидила с нещо, но все пак от първия път няма как да ти се получи. Късмет с писането!

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си