Преди известно време на работното си място се запознах с настоящия си приятел, но стана така че аз бях по-високо от него в йерархията и съответно имах повече отговорности и всички очакваха повече от мен. Виждахме се тайно, но това не продължи дълго и накрая всички разбраха. Това доведе дотам, че вече и за неговите действия или бездействия аз носех вината. По едно време правеше едва ли не циркове на всички колеги, а после ми се обясняваше и се извиняваше и тн. Така стояха нещата, свикнах, решиха да го преместят в друг клон на фирмата и това донякъде донесе спокойствие в иначе напрегнатата ситуация. По принцип си прекарваме супер заедно, чувствам се себе си до него, направо всичко беше нереално добре, докато онзи ден, в почивката ми, чух някакъв телефон да звъни. Погледнах чий е, за да предам на съответния колега че са го търсили. Оказа се на "моя" човек. Изписа се "бебчето ми <3", а аз определено не му звънях в този момент. За миг реших, че може да е някоя бивша, но после си спомних, че си взе този номер преди 2-3 седмици.
Гледаш го - добър, мил, свестен, държи се супер добре с теб и твърди и настоява колко много му пука, а после това...
Извинявам се, че Ви затормозявам със своите драми, но наистина се отчаях, щом пиша тук...
Ако някой може да ми каже нещо, с което да ме насочи нанякъде или да ме успокои нещо, то нека го направи.
Забравих да спомена, все още не съм му казала какво се случи и не знам какво да правя.