- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Аватара на youngbloodz e май на хан Крум основателя който пие от черепа на оня император. Това го знам от българската история.
Утре е големият ден! Стискайте палци да се представя добре. Молим, и на ръцете, и на краката.
Не можахме да се видим за много, та ми е криво, че си отиде толкова бързо. Дейба, не искам да е далече... Таман свикнах да се виждаме когато има възможнаст и от двете страни... Не ревах, де - което е некъф напредък - ама цял ден кривея.
Цял ден изкарахме заедно, единствено не ми хареса, че се наложи да идем на зъболекар и че не можах да му остана на гости. Някво... Никак не ми се спи сама, особено след предната седмица, в която си имах другарче за спане около 3-4 нощи. Почвам да свиквам да спя с другарче по-редовно. Не отива на добре.
квак
Мамин хубавец, не ти ли втръсна вече?! Толко хубаво беше като те нямаше...
квак
Пак сънувах шибания боклук и по едно вреве ревах, ако си проваля всичко заради него, ще ида да го потроша, а посла ще се метна от някой блок.
Уплашена съм малко.
квак
Имам си тениска от фестивала, урааа! <3
Точно днес имам най-много свободно време и бях решила да решавам повече листовки, и разбира се, точно днес и сайтът, и приложението ще се бъгнат. Само дано и преди изпита не стане така, че ще рева яко.
Включих се в почти всички предстоящи инициативи на съвета, щастлива съм, че най-накрая имам време и за това, все пак влязох в организацията с идеята да се развивам и да бъда от най-активните. Поставила съм си срок до края на годината да съм показала пълния си потенциал и дори да бъда повишена ако има такава възможност.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Как се чувствам ?
Питат ме приятели, как си ? А на мен почти винаги ми изниква отговора във главата. Уви, този път, как да отговоря на този въпрос след като нищо не чувствам. Нито добре, нито зле, нито една от двете крайности, та дори по средата. Абсолютно нищо не чувствам, празнота. Нямам никакви суицидни мисли, не съм такъв човек, аз си обичам живота.
Но в момента, нямам желание за нищо, и за никого. По ирония на съдбата, сега е периода, когато трябва да имам желания за нещо, защото е от значение да не го изпусна.
Тази моя празнота, ме застигна не днес, не вчера, а преди седмица две, като имаше своя потенциал в средата на миналия месец.
Всичко ми е тотално безинтересно, затова и нямам желание за нищо, няма нещо което да ми грабне интереса, както преди е ставало. Дори аз самия себе си не мога да се накарам нещо да ми е интересно, дори когато започна да чета от най-любимите ми книги. Даже си купих нови такива, с които не мога да се захвана, да чета, поради същата причина.
Иска ми се да говоря затова със приятели, но чувствам(знам ?), че няма да ме разберат, та аз самия даже не мога да го опиша по някакъв разбираем начин, тази празнота, която чувствам. То е от нещата, които е нужно да си преживял, за да разбереш какво се има предвид. Естествено, реших все пак да споделя с приятели(2ма), но във момента на споделяне, като че ли чакам някакъв отговор от тяхна страна, затова как да се изкарам от това положение. А от друга страна, знам че е най-добре такъв отговор от мен самия да дойде, за да има своя истински и съществен ефект. Въпреки че очаквам някакъв отговор, знам, че няма смисъл от това, но също така очаквам и някакво разбиране, а във техните очи не виждам този знак, че разбираш някого, така както все едно ти самия си го преживял. Щом това не присъства се обезсмисля за мен да продължа да го споделям.
Дори, тук не очаквам, някакъв отговор или разбиране. Някак си в момента, поне изпитвам нуждата да си кажа какво ми има, дори и то да не може да бъде ясно обяснено, с леката надежда, че ще бъде прочетено от някого, може би разбрано, иначе нямаше да пиша тук, а на лист хартия.
Интересното е, че знам с какво е нужно да се захвана, как да го направя, че то да бъде реализирано, откъм мисловен процес всичко е топ, но откъм действия - не съществуват такива. Може би това ме отчайва до една степен и е един от факторите да съм до това положение, хъм, бих могъл да добавя, че съм обезкуражен. Във живота ми съм имал моменти на обезкуражение, но те са били породени от това, че не съм знаел какво да правя. А, сега знам какво да правя, всичко (бих искал да споделя подробностите, но са много, а не съм от типа, които се разкриват лесно. Та тогава защо въобще го написах това във скобите, след като така или иначе нямам намерението да споделя подробностите. Ах, това мое желание да се обяснявам. Но то се поражда от това, че така чувствам, че съм откровен и честен към хората, на които го казвам.). Въпреки че знам, какво искам да направя, и да правя, защото обстоятелствата го налагат, се чувствам обезкуражен, с никакво желание да предприема каквото и да е било действие към осъществяването на целите, изглежда просто безсмислено.
Другото, което е интересно, че като че ли, аз самия се възпирам да го правя. Т.е. аз още не съм заел да го правя, а вече се отчайвам и смятам че ми е скучно. Е, нямам как да стане така. Естествено, че аз самия се възпирам, нали когато дойде денят, когато се захвана отново, няма кой друг да ме е накарал освен аз самия себе си. И точно тук ме застига въпроса : Колко от нещата с които съм се захващал и ще се захвана са всъщност неща, които аз съм се накарал да си мръдна пръста за тях, а не защото обстоятелствата са ме накарали ?
Като казвам обстоятелства имам предвид, абсолютно всичко външно, приятели, работа, роднини. Няма изключения.
Това е за сега, уш, поне докато си отговоря на въпроса.
Навсякъде където се обърна, уш интересно, но дълбоко ми е скучно.
Последно редактирано от NoTneedeD : 09-19-2017 на 20:47
Тъй.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Ако сложиш и малко (доста) действие, очаквай успех в 99% от случаите.
Аз се чувствам обезверена. Най-вече от себе си, но и от други неща. Имам някаква надежда, че след 10 дена промяната ще започне, а след още седмица ще е още по-голяма и по-хубава, но да видим.
Когато не вярваш на себе си, как да повярваш на някой друг? (не е реторичен въпрос)
Майко, как се натъпках с пържени картофиииииии... :3 Сигурно няма да ми се поглежда храна до утре по същото време.
Единия нокът предстои да се счупи и ако успея да го задържа до тогава, когато израсте извън живеца, ще е чудесно. Щото нямам пудра за поправяне, а и нямам нерви за лепене на пакетче от чай. Тъжна съм, защото ми е един от най-добре оформените, дейба... Къф зор видя, че са огъна?!
Сутринта започна зле и с успиване. Значи за работа можех да ставам навреме, за уни не мога.
квак
Взех си листовките, много съм доволно. Още по-доволно съм, че по този начин спечелих бас за 50 кинта.
Утре ми е поправката, ама нещо много съм се надъхала да не ходя. И без това не съм прочела и едно редче от конспекта, няма смисъл да се разхождам. След малко започвам да се приготвям за коктейла довечера, а сега още размишлявам между Етномузикология и Визуална антропология и между руски и италиански за избираеми дисциплини.
I'm too weird to live, but much too rare to die.