- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Да, ще ти пиша там на другото място. Всички ми се чудят защо си правя сама торта не вярвам че някой друг може да се справи с тази задача а все пак е важен повод. Двама много важни хора са родени на този ден все пак
Колкото повече го мисля толкова повече се садвам вместо да се вълнувам
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Знаят ти ЕГН-то и са искали да те зарадват
Честит Рожден Ден
https://www.facebook.com/marketplace...96155050930434
Последно редактирано от papugai : 11-19-2017 на 17:59
бях забравил чувството да си влюбен и да е споделено но ето пак стана
Това следствие на ремонта на колата ли е?
ПТ: Малко странно. Не че е нещо ново за мен, но това не го прави по-малко странно. И красиво. Имам предвид...да, има караници, но е нормално. Въпреки всичко преминахме през не малко. И е хубаво да виждаш, че след всичко този човек все още е до теб. Много хора не биха останали. И честно казано нямам търпение да разкажа и на него какво се случи, защото е красиво, макар и да се случи по грозен начин...Никой не може да ме убеди в обратното, никой не може да ме убеди, че това не е любов. Хората, които познавам и които могат да заявят това, се броят на пръстите на едната ми ръка. И е хубаво да знаеш, че и ти го имаш. Да, красиво е отстрани, но е още по-красиво, когато сам го изпиташ. И да, мога да повторя думата "красиво" още 100 пъти. ;д
Мисълта ми като цяло е, че когато споделиш това с близък, се чувстваш още по-страхотно. Затова нямам търпение да споделя. Защото този човек ми е бил много близък преди, та защо да не се превърне и в (един от) най-близия(те) ми сега.
Да, като цяло така го написах, че дори и аз не се разбрах на моменти, но както и да е. ;д Щастие да има!
Life is how you live it not how you spend it.
Много харесваш някоя скъпа китара, но тя никога няма да бъде твоя, затова само стоиш отстрани и ѝ се любуваш от разстояние. Само че когато много обичаш да свириш на китара, няма да стоиш без китара, защото не можеш да имаш онази, а ще си вземеш някоя по-достъпна, която можеш да си позволиш, и ще продължиш да си мечтаеш за скъпата. Всеки има по-една китара, която никога няма да бъде негова, затова се примирява с някоя по-простичка, която да покрива нуждите му от досег с музиката, а в същото време продължава да си мисли за недостижимата. Така е и с хората.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Повярвай ми, когато говориш за човек, а не за китара, не е по-добре да се задоволиш с по-малкото, само защото не можеш да имаш по-хубавото. Пречисти си мислите от "скъпата китара" и тогава търси някоя друга, която, повярвай ми, ще ти се струва хиляди пъти по-скъпа, когато я намериш.
Life is how you live it not how you spend it.
Мила, само да те светна - това чувство се нарича "завист" , ако не си се сетила сама!
Прочети приказката за Златната Рибка - ще ти бъде много полезна !
За нея очевидно хората и предметите са едно и също и стойността им се измерва с пари. Затова е избрала такова хубаво сравнение .
А ти очевидно си още по-самовлюбена и с още по-голямо самочувствие и от Дивергюн! А това значи много !
Казано за човек, а не за китара звучи покъртително. Горкото момче, което играе ролята на обикновена китара докато ти мечтаеш за друг
Уикенда беше един от най-хубавите. Единственото лошо е, че свърши. Обожавам да го гледам колко е неадекватен сутрин като се приготвя за работа. Същевременно ми е гадно че тръгва няма угодия
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Мисля си колко много съм се променила след всичко като реакции на някакви ситуации и колко бек ту бейсикс ми беше въпросното нещо. Малко се опитвам да си подредя главата или мислите, да реша щастлива ли съм най-накрая или не. Истината е, че явно е въпрос на нагласа, защото в почти никой момент от последната една година не помня да съм била наистина щастлива, а не просто благодарна, че всичко е ок. И ако не съм, какво по-точно ще ме направи щастлива.
Мислех си колко свикнах да стоя далече сравнително. Колко объркана и малко самотна се чувствам. Твърде е странно все още, определено.
Мислех си и колко се промених с новото място, където живея и как странно, но даже ям по-различно последно време. Тази сутрин закусвах след кафето, а това не става толкова често, колкото трябва. И беше странно нормално да го правя. Отвикнала съм да правя толкова неща... Пуши ми се страшно много, повече от половин година пуших и ся е някво доста уау да не го правя от 20тина дни. Забранявам си да ходя по барчета, където се пуши или да се събирам с нашите на кафе навън, щото е някво страшно изпитание. Ами ако не издържа?
квак
^ 2-3 пъти е достатъчно да се спреш и спира да те 'тригърва' - колкото по-рано го направиш, толкова по-добре според мен
Днес отново си мислих за разни неща и стигнах до извода, че този форум изигра важна роля в живота ми. Малцина са хората тук, на които позволих да ме опознаят и извън тези предели. За съжаление повечето спряха да пишат, за още по-голямо съжаление изгубих дирята на някои от тях, за което малко ме е яд, но въпреки това ще се възползвам от емоционалното ми състояние, в което съм, и ще си позволя да споделя в Дневника: Най-накрая се чувствам истински щастлива, баси! Хора, уникално е да сбъдваш мечтите си... Следвайте ги, не ги изпускайте от поглед, тъй като винаги успяват да покажат правилния път. Няма шанс да те подведат, дори когато се чувстваш най-изгубен и неудовлетворен.
Еми, твабеше едно от най-милите неща, които някой е правил за мен... Като кретенче - с възхищение и кеф - седях и гледах и чак тогава се усетих да го гушна за благодарност. Усмихна ме и сигурно цял ден ще се усмихвам заради това. Кой квото да ми говори - мило е.
квак
Много съм отвеяна и изобщо не внимавам какво и как го казвам. Ако му побелее косата или му стане нещо от нерви, само аз ще съм виновна
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Какво предлагаш в тази ситуация:
След като не можеш да имаш по-хубавото - няма ли някакви причини за това? Вината не е ли в теб? Ако не е в теб - в кого?
Какво трябва да правим, щом сме недоволни от това което имаме и искаме нещо друго, по-хубаво?