- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
От известно време в главата ми се върти теорията, че в teenproblem има няколко "автори" на новини (?), които се надпреварват в следните категории:
- най-безинтересна новина;
- най-ирелевантна към предполагаемата тийнейджърска (?!) аудитория новина;
- новина, която не е новина.
Тръпна в очакване да видя победителите.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Честит ми имен ден хохо
след тежката вечер днес съм чуккк
един ще яде много бой ако продължава да я закача
и така
Последно редактирано от Fisherman : 01-07-2018 на 09:24
<a><img></a>
Когато майка ти ти каже "Какви са тези кретени, дето познаваш?!" за относително обикновена случка . Много рядко правя нещо такова, обаче в случая й метнах късчета инфо, там основното, просто за да проверя дали не дълбая излишно. Толкова съм се чалнала, че на моменти се питам "Абе аз ли нещо съм прекалено критична и санкционираща, или вярно почти нищо не е като хората", обаче в случая... ами права е, какво да играя... . Най-малкото аз винаги съм склонна да погледна нещата от позицията на това, че може да не правя нещо по оптималния начин, а повечето ми познати изообщо не си затормозяват мозъците с подобни екстри.
Продължавам да си затвърждавам намерението относно разни неща от близкото бъдеще.
Поне учебниците ми са мега приятни за четене. И адски силно провокират да си помислиш по доооста въпроси. Ще уча през целия остатък от вечерта, а после заслужено на диско. Предния път имаше игра и закачки, да видим сега какви образи ще се появят.
Последно редактирано от paradosou : 01-07-2018 на 16:50
24 часа (почти) по-късно още се чувствам като пребита.
Имам няква плаваща уговорка за довечера и се надявам да е добре всичко.
Всички, които знаят, ме гледат супер странно и се държат супер странно. Няма да ида, където искат да ме пратят. Точка! Няма да го обмисля, няма да говоря с никого, няма да правя нищо. Всичко е наред, дишам и издишам. Утре ще спра да се чувствам като пребита.
квак
Нямам идея каква е ситуацията и няма да говоря за нея, но от постовете ти съм забелязала, че си доста ината понякога. Чужди хора може и да не ти мислят доброто, но е рядкост най-близките ти да не го правят. Както казах, не съм запозната, но е хубаво да се вслушваш в съветите на близките ти, поне като едно наум, пък иначе си прави каквото щеш.
ПТ: Не искам да се караме повече. И то за простотии, разбирам да са сериозни неща. Най-гадното е, че и двамата сме такъв характер, че като запалим, не можеш да ни затвориш устите и дори и единият по някакво чудо да отстъпи, другият дълбае. Знам, че е просто някакъв период, но пак ми е тежко и искам да се свършва по-скоро с това и всичко да ни е окей. Все пак нещата вървят на добре, виждам някакъв прогрес, дори в себе си в нещо, което не смятах, че ще успея някога да променя. Макар че е доста минимален за момента, знам, че мога да го направя!
Life is how you live it not how you spend it.
Цял ден обикаляме да си търся тениска на нашият отбор и едвам намерих някаква тъпа. Не е точно това, което исках ама трябваше да се сетя по-рано, а не ден преди мача. Всичко останало е организирано вече де.
On the Bright side thou, изгледахме The Punisher и прекарахме (почти) достатъчно време заедно Та в общи линии съм доволна от уикенда
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Лиланда, не съм те питала какво мислиш/виждаш. Благодаря за съвета обаче е ненужен в случая.
ОН: Аре поредния шамар, що да не?! Ма все тая, не ме интересува.
квак
^Ти си знаеш.
Пътува ми се. Някъде надалеч. С него. Дори за ден-два...
Life is how you live it not how you spend it.
Прекрасно е да се будиш до човека, когото обичаш. Ужасно е да знаеш че трябва да ставаш след няма и 5 минути и да ходиш на работа и навън да е -12 градуса :/
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
9.00 паля служебната поща след 2 седмици отпуска
9:15 ескалирам един проджект мениджър
9:30 заплашвам втори, че ще ескалирам и него
9:35 плача от зор
11:00 вс е точно и чил
17:00 вс е точно и мир
Баси колко стресиращо е да се върнеш от отпуска
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Хора, може ли да ми предложите някаква музичка за "дълбока" медитация?
Life is how you live it not how you spend it.
Всъщност да. Такива места най обичам http://targ.bg/image/cache/data/old/...-1000x1000.JPG , http://www.visittobulgaria.com/_data...a_mladost3.jpg
Наистина ме обича. Явно бях малко в повече задник след 5г изведнъж да прекратя всичко без да казвам нищо и най-вече защо.
Но не очаквах след 1г да ми се обади. Почувствах какво изпитва и този път,дано някой ден разбере,че беше за доброто и на двама ни.Но едва ли ще се случи и дано не се видим повече,някои неща трябва да останат в миналото. Само ми е жал,че не може да ме преживее,но по-добре да ме мрази по този начин отколкото да се случи онова...
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Ок, много е странно, когато не знаеш наистина кво става и кво искат от теб. Трябва скоро да разбера, за да мога да предприема нещо.
Все така си мълчи телефона и да - знам, че е най-правилно да е така обаче е странно тихо наоколо. Като затишие пред буря. Очаквам всичко и във всеки момент.
квак
Прочетох една тъпня как трябва да дадеш на човека три дни, в които да не осъществяваш абсолютно никакъв контакт с него. Ако те потърси, добре, ако не - за какво ти е. Реших да направя експеримента, изглеждаше ми като страхотен повод да се откъсна най-накрая. След онази вечер, когато за малко не си изгубих жалкия скапан животец, всички думи на околните придобиха смисъл и изведнъж ми просветна, че колкото и да съм се привързала, колкото и да го искам, въпреки всички компромиси, на които съм склонна, той не ми носи нищо добро и ме дърпа към дъното. Най-тъпото е, че изобщо не подозира за състоянието ми и какво направи с психиката ми, но дори и да знаеше, едва ли щеше да му пука. Реших да опитам да живея с раната и да приема, че няма да играе ролята, която искам в живота ми. Повтарям на всички, че акълът ми е дошъл и повече няма да се занимавам, че вече не ми пука и осъзнавам, че не е за мен. От всичко това истина е само осъзнаването. Разбирам, че ме съсипва, но искам да ме съсипе. Боря се със себе си и страня от него, но всеки път, в който чуя звука на съобщенията, настръхвам, непрекъснато проверявам дали е на линия, отварям профила му. Не спирам да се надявам, че ще разбере, че наистина съм готова да приема това отвратително нещо и то няма да бъде пречка за отношенията ни, че ще ми се довери. Чувствам се адски слаба заради това, че не мога да продължа. С майка ми отново се разбираме, в работата също се стегнах и вече не се разсейвам, нито изпадам в кризи, но вътрешно продължавам да умирам. Точно тогава във фийда ми се появи текстът за трите дни и го приех като последната възможност да се изправя. Повече от 48 часа не съм харесала нито една публикация, камо ли пък да звъня или пиша. Точно споделих за постижението си с една приятелка и обсъждахме как трябва да издържа още само един ден, за да се откъсна напълно. И телефонът ми звънна. С онази мелодия. Сърцето ми щеше да се пръсне. Отне ми време да нормализирам дишането си, но телефонът продължаваше да звъни настоятелно, аз не издържах и вдигнах. Поиска да се видим, но отказах. Само че с обещанието да го отложим за тези дни. И така един двуминутен разговор срина двудневно въздържание и цяла седмица вътрешна борба между поривите на сърцето и съзнанието. Върнах се в самото начало и сега отново се мразя за това, че не мога да го оставя. И знам, че в следващият път, в който ме потърси, ще дотърча при него като най-големия помияр, загубила всякакво достойнство и себеуважение. Едно шибано обаждане пробуди всички притъпени чувства и емоции и усещам как тръгвам назад по пътя към себеразрушението.
Абе с две думи не съществува по-голяма идиотка от мен в тази вселена.
I'm too weird to live, but much too rare to die.