- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Снощи беше малко (доста) шоколадово с тоя ликьор, където се полигавих с него, а тая сутрин беше "ти ли ме бутна или аз сама паднах?!", щот даже не помнех кога/как сме спрели филма на половина и сме се нагласили за сън и сме заспали и-и-и-и... :ддд Ми, предната вечер то се беше опило и го сваляли, ся аз се опих - нищо кой знае кво. :ддд Нормално да се насвяткам, след като сто часа кибичих срещу него със зяпнала уста и сърца в очите да слушам всевъзможни кретении, които искаше да обсъжда, ест това докато пием. Как може да му харесвам толкова начина на мислене?! Имам чувството, че за сефте от много години общувам пълноценно с някого, толкова ме отпуска и предразполага да се чувствам добре. По-забавното е само как некво се усещам, че ми се пишка от преди 15 минути ама понеже сме се заприказвали и просто не ми се мърда и не ща да му секвам мисълта. Не знам, нищо добро няма да излезе от тва, нищо добро няма да излезе... Дори да съм приела съдбата си, пак няма да излезе нищо добро. Не сме хора за такива неща.
квак
https://btvnovinite.bg/article/bulga...onvencija.html
кур за всички безполови тъпи същества
<a><img></a>
7 часа
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
^ Не приемай термина “биологичен часовник” толкова буквално
Свършва ми работния ден, но след това идва нещо хубаво
Последно редактирано от HollyGolightly : 03-07-2018 на 20:36
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Няма разговор, който да е започнал със "здрасти", "какво правиш", или други излишни въвеждащи приказки. Просто винаги има тема и толкова много неща, за които да си говорим, и всичко е толкова прекрасно. Няма друг, който да ме разбира толкова добре и да ми влияе по такъв начин. В началото изпитвах известни притеснения да не би тези усещания са само от моя страна, но вече съм сигурна, че е взаимно и няма по-голямо щастие от това. Откакто общувам с него съм толкова по-спокойна и уравновесена, околните също виждат положителната промяна и непрекъснато ме питат на какво се дължи, но този път съм твърдо решена да не запазя причината за усмивката си в тайна възможно най-дълго. Този път ще бъде адски трудно и много рисковано, но няма да позволя на никакви странични фактори да попречат на отношенията ни и ще се боря.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Милото, любимите ми бонбони ми купил за подарък, защото знае, че мразя цветя да ми подаряват... <3 А ей ся като се разревах и голямо гушкане и успокояване беше. Как искам да можех да ги запозная... Дано ни вижда от там и да е доволна от избора ми, защото най-накрая изглежда правилен. Ей сега романтичен обяд с много чесън и любимия сериал за зомбита. Толкова добре се чувствам... Моят човек, а не човекът до мен - най-накрая! Чувствам се ебахти късметлийката. И да - осъзнавам как съм абсолютно себе си до него. Не съм крива постоянно, не му се карам за нищо, спокойна съм, споделям... Щастлива съм, ям като нормален човек, не се събуждам разревана. И това само защото намерих човек, когото обичам. Не искам никога да свършва това. Никога.
Снощи получих ебахти добрите новини, нямам търпение. Направо скачах от кеф. Нямам търпение да ги запозная.
Започвам наново май. Имам идеи и желание. Много ми е кеф.
квак
Някои хора наистина трябва да си останат малко насаме, да видят какво е и да решат и те какво искат, а не да го очакват само от останалите
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
завръщам се към фитнеса отново с пълна сила като в добрите стари времена
Замислям се за неща, които са се случили преди години и не на мен, но все пак са храна за размисъл. Как, по дяволите, се живее с това?! Как можеш да се довериш на същия човек отново, при все че лоялността му няма да се промени и след 100 години?! Колко трябва да си спрял, че да свършиш това, и то да го направиш не на друг, а на толкова близък?! Аз в същата ситуация не бих дори погледнала въпросния човек. Моите хора не биха направили това, но все пак аз не бих погледнала отново, камоли да се доверя пак. Ужас.
Снощи се получи ебахти якото партей - все повече го харесвам тоя клуб с всяко ходене. И хората са яки, и ебахти комплиментите получихме, и всичко 6. Даже си изпросих подарък за рдто, който нямам намерение да опростя. Тощка. А ако е голям сеира, може да се пусна и аз, за да не му се смеят само на него. :ддд
Викам вече да се прибира, че искам да я видя... И той със семейството, де. Просто вече да става топло и да се събираме всички, че... <3
квак
Хубава разходка се получи днес.
Идеално време уцелихме.
Дано и другата седмица е така.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Наскоро запоцъках УоУ отново (8 години по - късно), с дестро лок. И как си фармя някакви простотии, тя ми секна играта в най - неподходящия момент. Дотолкова неподходящ, че трябваше да се рилийзна от ангела и ми прееба няколко соул шарда, та после тичах с импа да трепя прасета за войдукър. Имам чувството, че всяко нейно съобщение или търсене по телефона ми дава желание да храня мобовете, да не останат малки. Даже и преебах някакъв тип да чака няколко хода на хартстоун, докато му наише, че съм лефтнал, без дори да разбера, на ранкед 6 за 5. А дори не съм геймър. Днес се върнах във времето, когато висяхме по пейките на слънце с галон бира и някого, да си говорим просто някакви неща и просто да ни е готино, защото най - накрая беше топло. Сам тийн стъф на дърти години, ма усещам, че тази работа скоро може да еволюира в нещо голямо, от което малко ме е страх в последно време предвид някои събития в последните 1-2 години, но усещам, че много скоро ще се растартирам и тя може би ще бъде ТЯ. Нищо, че астрологията казва малко друго, че коза и везна не се разбирали, фак дем. Както винаги полудявам по някого, дано този път да си струва
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."