- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Арабския, стига си мрънкал, затормозяваше страницата супер много тоя чаршаф. Отделно и беше некво електриково, където ти вади очите. Като искаш подпис, ще го държиш малък. Твай.
квак
когато затормозявах страницата никой от вас не ми каза нищо.
когато го мaxнах се появи това напрежение
Последно редактирано от ةتشضل انزفث : 05-30-2018 на 21:26
При положение, че модератор ти е казал 2-3-4 пъти, ква ми е работата да повтарям?
квак
че повтаряш ок, но си изтрила титлата модератор под ника ти хабиби
На път съм да се разделя с най-прекрасното момиче, което съм срещал досега и най-хубавото нещо досега. Причината? Ми, падам си домашар, не обичам пътуванията изобщо, смятам ги за загуба на време. Имам определена рутина, която не обичам да се нарушава - спокойствие, комфорт... някакви пътувания близко от града... или да се разхождам тук, няма проблеми, но да обикалям света на всяка цена - по-скоро не. Все се чувствах виновен досега преди приятелки, роднини и приятели... все си мислех, че ми има нещо, но не е така. Всеки е различен. Аз съм щастлив с ежедневието си и пътуването някъде по-скоро го приемам като "време да се измъкна от ежедневието, с което съм щастлив" и нямам търпение да се върна обратно. Тя... обича пътуванията, чувствена... жадна за нови иживявания. И въпреки, че до този момент ми е най-скъпа на сърцето, аз съм напълно окей с това да остана сам, защото се открих и съм в мир със самия себе си. Пожелавам го на всеки! Да намерите призванието си и да се борите за него... както и душевното спокойствие, естествено. Толкова години съм ходил къде ли не, с кого ли не ... само и само да не обидя някого, за да могат те да бъдат щастливи, но реално мен никой не ме е питал и се чудех откъде идва това social anxiety постоянно. Лека!
Аха, ако бях модератор, половината идиоти щяхте да сте със силно ограничен достъп до фороня. За радост не съм, та има на кого да се смеем. 2-3 страници от темата отидоха в тва да се оплакваш от бана си, толкова ли нямаш какво да правиш? Хвани си гадже, намери си хоби... Бачкай повече, отколкото да пишеш тук.
квак
бях ф Добай
Повтарям - бях ф Добай.
Ок, сега сериозно. Грозния докладва постоянно за щяло и нещяло, не мога 24/7 да му следя нещата, имам си и личен живот. Плюс това, както по-нагоре написаха, латиницата може да се подмине, не е болка за умиране, но ти прекаляваш с тоя подпис.
А и тези, които пишат на латиница са предимно потребители, току-що регистрирали се, написали по едно мнение, не пишат постоянно на латиница, докато ти пишеш често и твоя подпис се показва след всяко твое мнение.
Ей, няма да ми крадеш репликите!
Щом имаш достатъчно време да седиш и да се оплакваш от бан във форон, значи ти трябва още занимание.
квак
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Деня беше ужасен, имам ужасяваща нужда от гушкане, но за нещастие не е наоколо и се прибира чак утре. Ако можеше днес да е тук, щях да го гушкам до посиняване.
квак
Получи се доста хубава 40-километрова разходка из планината.
И още 2 върха качени.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Псевдофеновете на мадритските к*у*р*в*и да запазат мълчание.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Мъжът ми си идва, та мога пак да съм мила и добра. Даже съм си закачила панделка в косата
Какво прекрасно начало на уикенда
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
https://youtu.be/YKy4riaOBMk
За сефте от много дреме се сещам за нещо добро, свързано с въпросния човек. Чета кретении и рева, щото ми е тъжно за мен си. Минала съм през всичкото това и съм успяла да извадя максимално от въпросния експириънс - и хубаво, и лошо, и уроци, и всичко. За сефте минавам и през хубавата част от палитрата, ми не само през черното, НО все пак отново се фокусирам в тъмната, студена и гадна част от това. Остави ми толкова много тор, пък растенията се нуждаят от тор, за да избуят. Дано съм избуяла.
Толкова години, толкова неща се промениха, толкова аз се промених... Даже вече закусвам, пък преди отказвах. Сигурно малките Тори и въпросният човек не биха ни познали, а дори да ни познаят, изобщо не биха били съгласни с нас, изобщо не биха ни харесали и изобщо не биха разбрали.
Странното е, че изобщо не ми липсва, а ми липсва Аз на 18, което беше покрай него. Моят човек ме връща в тези моменти, когато подскачах по всички да им се радвам, когато имах приятели и ги мислех за истински, когато вярвах на хората където обичам. Връща ме в моментите, в които ми иде да се гушна в краката на някого и да не го пусна да мръдне, щото обичам въпросният човек и не ща да си тръгва никога - и нъдъпътата, и тати преди командировка, и... всички, които обичам изобщо. :д Връща ме, когато ми минаваше за части от секундата всичко и когато имах къса памет и забравях.
Много се радвам, че се отървах, определено.
Урока на деня мисля, че го запаметих добре.
Едитвам:
Отделно това... Хайде вече да се прибира, за да си го гушкам и тормозя, а?!
квак
https://www.youtube.com/watch?v=8jxKYO_ymt0
Специално за фенката на балерините.
И как постъпват истинските футболисти
https://www.youtube.com/watch?v=TJBRg1jA7AQ
Последно редактирано от deitona22 : 06-02-2018 на 08:00
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..