- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Доста комари ме “убодоха” в близост до прекрасния ми задник, ма такъв е сезонът, пък ти страдаш от този проблем хронично и убождането не е от комари, а и се локализира сагитално в онази сакрална точка между глутеусите.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
ето виждаш ли, пак си хвърляш суперлативи по свой адрес, по-ценно щеше да е някой друг да каже че задникът ти е прекрасен, но уви, няма да се намери такъв :/ и тук всеки би се запитал "А наистина ли е прекрасен задникът и? Може и да не е, никой не го е виждал, никой не е чувал за него. Значи митичния задник може и да не е толкова прекрасен в крайна сметка" Така че не е нужно да си правиш вятър на задника, *устата исках да кажа.
Болят ме коленете, едва ходя. С толкова зор днес се облякох, а докато се кача до офиса който е на втория етаж ми сълзяха очите. Нямам и 25 още, а се чувствам като на 70
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Вчера явно съм излъчвала яко феромони. Wtf, човек
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
това ми е последно местене ( ако стане, много съм песимистична, въпреки че съм подписала оферта все пак )
после искам да се омъжвам, че ми омръзна само лудници
виждам се обаче обратно в София след няколко години, по-зле от сега - още по-променена
чуждата култура те променя, и съм щастлива, че взех много положителни неща ( да казвам директно какво искам, да казвам НЕ, да не помагам когато не са поискали помощ, да не съм безкрайно вежлива и наистина - директно да казвам всичко , ах и да - да говоря свободно за пари, и да си държа на цената. Също - че не най-знаещият е най-добрият, ами съобразителния и стратега )
научих и много неща за себе си:
- че не обичам барове и купони
- не обичам алкохол, цигари, треви
- не обичам силна музика
- че обичам да се виждам с приятели максимум 2 път годишно, не мога да излизам всяка седмица
- обичам рутината, реда, спокойствието и тишината
- предпочитам къща в малък град, от колкото апартамент в центъра на луднинцата
- консервативна съм и имам "отживели" ценности, на фона на западноевропейците
- наистина мога да съм много силна, водеща и доминираща, същевременно съм плахо малко същество извън работа, дето си седи затворено вкъщи цял уикенд да си гледа цветята
животът ми е много по-прост, от както научих гореизброените
и да не казвам никога, но никога повече не искам да работя и живея в софия, бих живяла в някое село на северното черноморие или у нас
Последно редактирано от NomNomNom : 07-17-2018 на 10:41
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Е, мамка му, башсега ли намери да звъннеш, бе?! Ужас, само тва не беше правил... :ддд Насрах се да се смея просто. :дд Не мога да кажа, че ни е скучно, обаче, напротив - много си ни е забавно даже! И да - обичам го пък!
Още едно нещо ме кара да се усмихвам до зад ушите... <3 Утре ще се прибере, ще се запознаят, ще се запозная аз с неговата и тка нататъкА. Много е яко, щото имам да му кажа толкова неща... Толкова ми липсваше. :3 Пълното щастие ще е и, ако и оная се прибере, за да са ми всички на камара.
Говедото ми тези дни е на някакъв музикален фестивал, дано се забавлява, а пък аз ще си правя кефа тук и ще го чакаме да пием по семейно му после.
квак
В момента ми е малко "ДИШАЙ И ИЗДИШАЙ, ТОРИНИО! НЕ УМИРАЙ ОТ ПРЕВЪЗБУДА!" ... Ама кат нимоа и само си мисля колко мъничко още и ще се увеся на врата му?! Мечето ми то... Цяла година чакам да го видя, половин година чакам да ги запозная и цяла седмица прескачам от крак на крак да дойде времето. <3 Даже снощи с гадта ми се разхождахме и му говорих за тях и колко ми е тежко, че и двамата неса наоколо. Ако може и тя тези дни да си дойде, буквално щастието ще е пълно. Показвах му къде висим по барчета и кръчми, къде ходим на билярд, къде сядаме да си почиваме от разходка... Къде сме израснали, кайнда. Може да съм досадна ама не ме бърка - нямам търпение. <3
квак
поредната драма снощи "защо си нямам мъж" , прерастваща в "защо не искам никого освен 1 конкретен човек и един друг евентуално" и защо само тези 2мата не ми обръщат внимание
тей, преди 3г мислех, че бившия не ме пожела, защото не бях достатъчно самостоятелна и не бях равноправен партньор при дадените обстоятелства ( в чужда държава, без сигурна работа на място, не знам език, не шофирам ), и мислише, че ще е вързан за мен
3г по-късно, ся драмата май е, че съм твърде свободна и мога да правя каквото си искам, и все още, че съм много млада
та изобщо нямам идея проблемът дали е, че съм много млада и потенциално "не съм си стъпила на краката", или че прекалено много съм си стъпила на краката, та не си струвам усилията
тр ги питам
същевременно като се срещна със свободен мъж, който има интерес, се изприщвам от ужас, вече толкова много се страхувам, че
- никой няма да ме приеме такава каквато съм и няма да мога да сваля маската
- ще пробват да ме затворят вкъщи
- ще пробват да ме използват
- ще имам поредния посредствен брак, където хората се женят ей просто така, щото часовника им тика, иначе не се харесват много много
е единия от пичовете, които харесвам, много го харесвах преди, докато не разбрах, че се е разделил с приятелката си и някаква паника ме обзе, и спрях да съм способна да общувам нормално с него
то и той започна да общува различно с мен, като разбра, че съм на 24, не на 34, и от там вече се изнервих и качих гарда, да си ходят при 34 годишните жени щом толкова искат, не знам с какво не съм наваксала вече, на 34 ще съм развалина, ако продължавам така.
Последно редактирано от NomNomNom : 07-19-2018 на 16:50
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
има уста, да ме пита какво искам да правя
или поне да беше казал, защо изобщо продължава да общува с мен, като не иска нищо
пределно му е ясно, че не водя начин на живот на 24 годишна
все тая, явно всички са много вървежни, за да им е гадно като съм на 34, ще ходя с 24 годишни, до тогава ще ми е писнало от старчовци
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Здравейте.
Тук понеже сте повече народ та искам да ви попитам един въпрос и специално врялите и кипяли в изпращането на CV.
Та горе долу след около колко време евентуално те викат на интервю след като си подал/изпратил CV-то си?
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
@някойтам наистина много зависи
- какъв им е срока за попълването на позицията - ако е спешно, звънят веднага
- колко опитен кандидат си на фона на останалите - ако си много подходящ, ще ти звъннат бързо
- дали не са намерили някого веме и не са свалили обявата - за всеки случай, за резерви
- пробват пазара и гледат какви хора подават
та никога не знаеш в коя ситуация си точно, докато не звъннат
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Добре тогава. Ще бъда малко по-конкретен. Интересува ме някакво средно време.
Случая е следния. Аз подадох CV във Вторник следобяд в Мосю Бриколаж с желанието да започна на позция продавач консултант (защото там касиерството си е отделна длъжност пък аз не съм се занимавал с пари и смятам,че това си е малко по-отговорна работа за човек без опит в това) Та в общи линии някакъв опит за навлизане в така страшната ми по-скоро психологически както знаеш София.Та с какво ме грабна Магазина е на около 30тина минути от моя град и не се сменят превози. Спирките на рейса ни са почти до него. Има среднотежки неща и няма доста тежки и скъпи уреди. Пък и продавач консултанството в голям магазин винаги ми се е струвало интересно. Движиш се,намираш се измежду всякакви хора, сред които има и доста млади,а не си само сред пенсионери.Можеш и да се социализираш още повече,а за разлика от в складовете има и разнообразие от клиенти. Е, някои доколкото съм чувал и доста тъпи същества с претенции,но сега пък екстри. Не може всички да са умни и възпитани. За разлика от други магазини като Джъмбо например дето в обявите им пише нещо от рода на....Абе може и да кандидатстване,но ако нямате опит на тази позиция в общи линии не си правете оглушки в обявите на Мосю Бриколаж пише: Работата е подходяща и за студенти или хора с малък или без опит.
Та така като цяло както може би се досети аз нямам никакъв опит в тази сфера. Може би съвсем мъничък от около 3-4 часа,за който ще разкажа малко по-късно.Имам малко трудов стаж и имам големи разстояния между местоработите особено за възрастта ми. Мосю Бриколаж изключително рядко постват обяви за работа в големите сайтове като zaplata.bg и Jobs.bg например. И сега тяхна обява не намерих с изключение на някакъв сайт karieri незнайно откога. Тия дни бяха постнали само за Русе в Джобса.
В случая аз просто по интернет реших да попитам една комшийка от селото ми дето работи доста дълго време като касиерка там дали се търси човек за длъжност редене на зала,продавач консултант и т.н. Каза ми че се търсело и можело да си подам CV-то на бюро информация в магазина. Отидох и я засякох. Каза ми да кажа,че е казала да си дам CV-то там. Дадох го и жената го взе и толкова. Та затова ме интересува средното време горе долу.
А сега да кажа дето споменах за няколкото ми часа опит в продавач консултанството.
Преди около месец и нещо кандидатсвах на позицията общ работник в магазин CBA в моя град.Само с молба без CV Магазинът е от типа голям,но на обем не е чак толкова голям и затова в задълженията на общия работник влиза както приемането на стока и реденето на склада така и редене в залата,гледане на срок на годност и евентуално и етикети. Ако някой те попита нещо въпреки,че е рядкост трябва да му отговориш все пак. Та тогава управителката там ме запита дали съм сериозен,защото било много спешно и се уговорихме първо да ми покажат какво и как и след това да реша. Отидох след три дни в уречения час,защото бях на бал на следващия ден. Там беше заместник управителката,която и казах,че управителката ми е казала да ми се покаже. Е, изгледа ме малко странно като разбра,че никога не съм работил такова нещо,но уж се държеше печено. То тамън идваше зареждане. Погледах малко. Един отговорник ми показа всички помещения и ми разказа кой какъв бил в общи линии там,заместник управителката започна да ми дава различни задачки.После помагах и на общия работник. Всички изглеждаха учтиви и готови да помогнат при нужда. Даже и касиерките. Управителката като ме видя ми каза да не се плаша от работата. А със заместник управителката се бяхме разбрали да поседя един час. Поседях около 3 и половина 4 часа. След което пред общия работник ме попита какво мисля за работата и ми поиска телефона и името за да се свърже с мен. Не се свърза една седмица.Под известен натиск на нашите отидох и я питах пак какво става. Каза ми,че ми имала телефона и като съм потрябвал щяла да се свърже с мен. Минаха още няколко седмици и майка ми беше засекла баш управителката и я попитала какво става,а тя и казала,че в момента не се търсели хора. Скоро засякохме пак заместник управителката. Направи се че не ме позанава. А обявата все още си стои на входната врата и на шкафчетата. Отлепва се и я залепват.Отлепва се и я залепват.
Та в общи линии за това се интересувах. Защото в общи линии имайки предвид това обещание,а и на много други обещания в живота ми докато не стигна до подписването на договорчето и изминаването на един допълнителен месец бонус в плюс това е просто поредния опит експеримент. Не че не ме искаха без да знаят нищо за мен на момента и само,защото съм млад покрай търсенето на работа на баща ми две охранителни фирми в София,но...хем със зрението не съм баш добре,хем не ми се занимава някак с нещо такова.А за компютрите малко в тая мина дето бях ме поуплашиха основно с нещата ПОКРАЙ компютрите дето при кандидастване удобно се избягват да се кажат и напишат,именно защото работа с компютър си звучи престижно.
Едит: Ха сега да видим кой ще е първия, който ще измрънка,че ме е прескочил,защото не му се четели чаршафи...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Някойтам, прочетох те. Успех и браво че си се решил на нещо такова
Петък е, а утре е събота, след това пак е събота и така ще е следващите 8-9 дни
Едит: а той е прекрасен и довечера си идва!!!!!! И аз не мога да си намеря място от щастие и вълнение. Все едно не съм го виждала от месеци, а реално е 4 дни
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Ок, ревнувам и съм тъжна пък. Доведе си приятелката и дъщеря и - ок, нп, точно да се запознаем по семейно му. Обаче имаш в БГ общо 2 седмици и половина, от които едната ще отиде на море със семейството си. Не е хубаво да си идваш и да се виждаш общо-взето като за огънче с човека, където те е чакал толкова време и всяка година ти увисва по врата на прибиране. Твай. Ревнувам и имам причина за което. Толкова имаме да си говорим, а не ще да направи място за мен в натовареният си, отпускарски график. Чувствам се излишна.
квак
освен ако не ти е роднина, имай предвид, че приятелките ревнуват, без значение каква ви е историята с човека
може да я познаваш, и всичко, но ако му каже "няа се виждате с това чаве", да знаеш, че се случва, дори и да не си го представяш
@някой там - стискам палци, и бих давала пуш на приятелката да те препоръча лично
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Не знам изобщо кво-що, силно се надявам да не ревнува и да не си мисли кртении, щото нито се състезавам за внимание, нито трябва да "печеля", още по-малко пък искам това. Просто си искам куалити тайма с мъжкия нъдъпъ и ще убия всеки кретен, където ми пречи да си го набавя. Включително и него ще бия до посиняване, ако се дърпа заради женска...
квак
^лол, егоистично е да искаш това от него. И моят ндп е мъж, но той никога не би искал такова нещо от мен, а и аз не бих му го дала.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Целта ми е най-малко да се заяждам : )
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Мерси Холи и мерси Номке.
А дали ще ме препоръча лично вече не знам. Винаги ми е било неудобно да се бутам някъде още повече пък да давам зор на някой познат да ме препоръчва само, защото сме познати. Ясно осъзнавам, че така си рискува реномето, а още повече и че евентуално ще съм нов в това. Да, приятели сме във фейса. Тя самата ми беше пратила покана преди бая време. Почти набори сме. Само две години е по-голяма от мен макар и видяла повече от живота, но освен, че знае, че строим вече 4-5 години в селото ни тя моите индивидуални възможности не ги знае. Реално си казваме Здрасти като се засечем, но по-често се засичаме с баща и, който е пенсионер по болест май и си има "план график" за деня и ходи по 3-4 пъти на ден да се черпи неминуемо минавайки покрай двора ни. Та не
е знам. Ако иска ще ме препоръча. Реално само като и писах дали се търсят хора на тази позиция тя веднага като можа ми написа, че мога да си подам CV- то на бюро информация. После така се случи, че ни засече пред магазина и ни поздрави и веднага ме попита дали го нося. Каза ми да кажа, че е казала да го дам там и дори пред жената не казах за каква позиция кандидаствам и тя просто го взе. На тръгване си казахме чао и ме попита дали съм го дал. Ако реши да ме препоръча ще е още по-добре. Факт е обаче, че винаги като ни засече там ни поздравява, а не толкова отдавна при покупка на мебели от братовчедите без да ги пита дори, си била сложила нейната карта за отстъпка като служител и им спестила около 100 лева.
А Tori, да мисленето ти е леко егоистично дори и за гадже, камо ли пък за просто приятел без значение от какъв ранг ще е, още повече пък, ако си има и приятелка или семейство.
Последно редактирано от Niakoitam : 07-21-2018 на 06:59
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
на моя нпд жена му се размрънка (въпреки, че се запознахме и тн )
и си дадохме някакво пространство 6 месеца без да чатим ( щото ние си чатим само, вицове и мрежови неща )
всъщност ко стана, той ми каза какво става и каза, че иска да се бори за приятелите си
но аз спрях да му пиша; понеже зн че тези разговори в двойките не са продуктивни
и сега пак се заприказвахме, но аз не се притеснявам, щото жена му си е у тях, сиг е по-уверена във връзката им и така не създавам проблеми;
имам др фр дето жена му дава да излиза с мен само ако присъстват други хора;
други фр изобщо не споменават на жените им, че съществувам
вкл и колеги не споменават на жените си, че бачкат с мен
и ппц за мен е окей, нямам претенции към никой, не се обиждам, разбирам женската параноя донякъде
@тори само споменавам, да имаш едно на ум какво може да се случва в background-a
особено ако си "мъжко момиче" в някои аспекти
Последно редактирано от NomNomNom : 07-21-2018 на 14:21
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Егоистично - друг път. При все че се чуди дали да я зарязва, щото не му се занимава и при все че ги викам заедно по семейно му за едно кафе и палачинки, пък той се дърпа, значи нещо при него не е наред. Щото приятелката му уж искала да се запознае с нас - приятелите му в БГ - и уж не е ревнива. Явно нещо не му се занимава на него.
Просто за две седмици и половина е тук, уж се прибира да се видим, пък не мръдва от тях. Още веднъж ги каня за нещо изобщо и ги викам и после - ако иска да се видим, нека да звънне - аз така или иначе няма да откажа, стига да имам как да се появя където трябва и когато трябва. Факта, че сме яли бой и лайна един за друг като по-малки може да значи много за мен, но не значи да си губя гордостта в опити да моля някого за нещо. Малко повече струвам от тва да се въртя на някого на пети. Дори на него.
квак