- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Как ме пуснаха отпуска и аз не знам
стигнах до извода че не трябва да почивам
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Моя шеф ми го каза същото след като се върнах със шина на крака след последната почивка. Каза че всички проблеми идват от това и повече няма да ме пуска. Уви, ще се наложи след седмица пак
Не си чувствам краката, общо 5 мили днес пеша, спи ми се ама имам и планове. С майка ми стигнах до компромис. Прибрах се да ям и сега като се върне от работа ще ходя и с него да се виждаме, ще му занеса сърми ама имам чувството че това ще е първото нещо, което му дам и той да откаже да яде
Последно редактирано от HollyGolightly : 09-25-2018 на 22:26
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Снощи си направих peel-off маска за лице с активен въглен и не можах да я peel-off-на, понеже имах чувството, че ще ми смъкне кожата, та 30 минути си мих лицето и направих цялата мивка катран. Въпреки екстремното сваляне маската ме направи толкова неземно красива, че днес реших да отида без капчица грим на работа (не защото се успах зверски и нямах време, нее, просто маската върши чудеса). Шефът ме посрещна с "Леле..." и си казах "ето, естествената красота си личи дори при 4 часа сън за денонощие", само че биг бос продължи с "...горката, ама ти трябва да се наспиш бе, човек!"
Затова реших тази година за Хелоуин просто да изляза от вкъщи заедно с тъмните си кръгове от недоспиване.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
ДивергентЕ, коя маска ползва? Балеата, принципно, не боли при отлепяне, но не отлепя баш и всичко... Всъщност, малките единични опаковки отлепят, но пак не болят. Голямата туба, дето се прецаках да я взема, е ужас - нищо не прави. Включително и аз ги слагам само на носа и скулите, челото и брадичката, та още по-не се усеща.
квак
Victoria Beauty, даже не съм и разглеждала за опции, просто я мернах в една дрогерия и реших да я пробвам, понеже съм доволна от лепенките им за черни точки. Действително кожата ми изглеждаше много чиста и свежа след процедурата, ако беше свалена както си му е реда сигурно ефектът щеше да е още по-голям, но аз съм талантлива и затова падна голямо дране и стъргане.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Колкото повече време прекарвам покрай моите колежки толкова по силно ми идва да си изтряскам главата в някоя стена.
Важен е принципа работи като вол и разсъждавай като вол,за да покажеш на другите колеги,че си по-бърз и по-работлив от тях че можеш повече. Евентуално след това може да дойдеш и с гордо вдигната глава,че си успял да се докажеш та и да вземеш да им помогнеш. След това може и да си тръгнеш с половин час по-рано та да ти кажат,че не си си уплътнявал работното време и значи можеш да работиш и още и да се оплакваш колко си изморен. Ама нали норми се гонели нищо,че постоянно ги вдигат и се мрънка след това и нищо,че по нашия договор норми не ни греят,защото ние сме си на твърда месечна заплата.. Но нали трябва да покажем,че можем да ги подминем,защото сме много работливи. Скатаването на работа в дадени моменти ме е дразнело,но и това е прекалено. Но то трябва да се мисли в перспектива. Не ден за ден като някакъв неразсъждаващ вол.И това не от някакви наивни тинейджърки,а от жени дето се очаква да имат бая по-голям опит и че са видяли бая повече от мен При положение,че едната група са на постоянен договор и никой не ги кара да спазват никакви норми. Работят си бавно и спокойно. Лежерно. С приказки и закачки. Другата група са на договор по някаква програма явно. Той им изтича във близките дни. А ние, ние сме на договор ДОКАТО ИМА РАБОТА. И тази дето ни плаща ни каза да не си даваме толкова зор. Понякога и едната шефка там ни казва да не си даваме толкова зор,но....не та не Муууууу с рогата напред. Ние сме много бързи и мощни и по-бавно не можем. Пък и колегите ще вземат да се покажат като по-бързи и работещи от нас и ще ни засенчат или ще се размрънкат. Дай да направим по-възможност всичко за една седмица и да ни кажат: "Евала много сте печени и готини,а сега марш вкъщи до печката. Не за друго,а Зима идва,да не вземете случайно да се простудите тук...."
В допълнение пък днес ни идва някаква на проверки да ни обяснява как печата трябвало да се слага 3-4 милиметра по нагоре и че няккои числа се разбирали само като си напънеш въображението. Да сме гледали тия рботи за да не ни карали да преправяме. Е то ние случайно ли сме виновни,че печатите са от кьопав по кьопав. Ама иначе имало норми. Това е най-важното. Ама по-навътре на качеството заради нормата някак леко се пропуска да се обърне внимание.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Аз пък на Викторията каквото съм пробвала, не е било моето и изобщо не е сработвало за мен...
Он: Нещо не сме се доразбрали - аз мислех, че като и свърша работата, ще пием кафе, тя да вземе да се окаже първа смяна. :ддд Само ние сме толкова гламави, че да сътворим това.
Преди малко си мих четките за грим, но пуснах малко музика, та се получи пееща Can't let you go на мивката Тори, танцуваща ест и хвърчащи сапуни наоколо. <3 Сигурно ми беше най-готиното и не-досадно миене на нещо в живота.
Уловили са ме фол вайбсовете, исках горещ шоколад и чипс, но нямаше. Ще пробвам течен шоколад с чипс после, докато гледам сериал. И да - макар да са ме уловили И алергиите, освен фол вайбса + да не мога изобщо да се климатизирам, ми е готино, че требе да се обличам, за да не умра. Готино е, пък! Точка! Само да не се налагаше да мета листата в двора по 1037193739283 пъти и всичко щеше да е топ.
Тия дни са ми силни, чакар че още мрънкам и ми е кривичко, но ще ми мине. Започнах даже да се разочаровам, което е като препотяването по време на грип.
А днес съм яла 2 пъти досега, включително и пак ми е гладно, застудя и аз ям нормално. <3 Много е яко.
квак
Активния въглен не прави аболютно нищо за кожата. Zero. За peel off най-ефективна е маската с желатин и мляко или вода.
Животът ми е едно онче-бонче. Няма интуиция в решенията ми, както са повечето хора. Just praying for the best. Затова и не обичам ситуациите, които ме карат да решавам. Впрочем днес ми казаха, че съм нерешителна за пореден път. Виновна съм. Съжалявам за подвеждането, макар и неволно. Боли ме да наранявам, наистина. Много съжалявам. И въпреки това, дано не ми “се връща”, както се сещам сега за песента. Не бих го преживяла.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Опитвам се да не съпоставям хората, да не сравнявам какво е било с това какво е сега ама е толкова трудно като сенките от миналото продължават да се слайдват ин дъ ДМ
Ама ето сега прибирам се, няма драми, няма лиготии, ще сложа да стопля това дето го готвихме снощи и остана, ще вечеряме, след това аз ще уча, той ще си довършва докладите и така, поредната спокойна вечер.
Понякога се чувствам като пенсионерка ама не ми липсва това емоционално влакче на ужасите дето всеки ден да се питам какво следва и какво да си премълча този път.
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
ем че да е, едни се глезят с шоколад и кафе, други във вторник ще си купят още 1 апартамент..
ГотЯни раОти
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Facepalm.
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Къде видя шикалят не ми е особено ясно, там орео има. Вземи си и очила във вторник.
Он: Тори не може да се климатизира вол. 2 - боли ме главата след хапче + ми е адски студ, а днес печеше и по едно време бях даже по тениска в барчето. Не е готино... Не е!
Едитвам: Начи, само аз мога да сътворя такава гъбенщина, братче. :дддддд Все тая, де - нека има, то не яде и не пие, нали?
Последно редактирано от tori : 09-27-2018 на 18:49
квак
Разбивах се на трибюта на АББА като пенсионерка на концерт на Веселин Маринов. Беше страхотно преживяване, дори мога да кажа, че и пътуването мина сравнително гладко, като изключим последните минути на връщане, когато зет и тъща щяха да се избият в колата.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Най-после е петък. Тази седмица мина бързо ама беше толкова натоварена. Май няма ден, в който да съм се прибрала преди 8… и какъв уикенд ме чака, че и следващия няма да е по-спокоен. Ама веднъж да се свърши това и…и аз не знам всъщност то май никога няма да се свърши. Дето викаше една моя бивша учителка “ще си почиваш на оня свят”
Едит: Забравих да спомена, че ТОЙ е прекрасен <3
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Ох...и пак.
Мястото е мога да кажа хубаво. Устройва ме. Топло, чисто, сухо, с по няколко почивки, санитарен възел, съблекални собствена стаичка за отдих с няколко безплатни напитки и разни електроуреди за удобство.Има даже и видимо доста готини хорица около нас, с които за съжаление като цяло нямам пряк контакт. Даже и младежи.Работата бива.Допада ми като цяло Бих я вършил даже и за постоянно, особено с други колеги. А колежките са просто О-Т-В-Р-А-Т. Особено пък по-голямата част от тях. Толкова интрижки и постоянно мерене на органи и мишкарщина колкото видях последните няколко седмици, а се очаква и да видя още бая, не съм виждал сигурно последните 10 години от живота си...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Временна май...може би за съжаление.
Етикетировач официално...иначе се правят и разни неща за промоции, развалят се разни неща, правят се кутии, лепят се етикети.Правят се промоционални пакети,кашонира се, разреждат се и се редят палета и в общи линии се помага на постоянните в този цех да си вършат работата от няколко външни фирми пратили хора за даден договорен период от време в Nestle България. Нашия срок е докато има работа. Точно на мястото сме дето работят една доста голяма част от девойките и жените на Nestle. Както писах нямаме много допирни точки, но все по-често се поздравяваме за Здрасти и/или Чао.И с тях и с другата бригада.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Уф, видях един концерт, на който мислех да ходя. Разочарованието, че ще е в зала ме отказа тогава, а сега скофтих заради компанията, с която мислехме да идем. Може би по-добре стана, че още тогава не бяхме вдъхновени, та сега не ми е чак толкова кофти все пак.
Днес съм малко крак връз крак и се чудех дали ми се излиза, но като се замислих, че сме само двамата с дядото в нас, се отказах. А и пак стана студено, аз продължавам да подсмърчам, кашлям и да мра малко по малко. За бонус - редовния херпес по джуките, дето предната есен яко ме уплаши една сутрин. Може би трябва да си взема пак витамините от тогава, добре ми се отразиха.
Четох пак някакви простотии следобед и пак ми стана тъпичко. Може би не трябва да чета кретении?! Кого лъжа, пак ще седна да го правя. Интересен фактоид - "и по-зле ти е било, стегни се!" не ми помага днес. Може би вярно трябва да бъда яко заета, за да съм добре и дори и един свободен ден има силата да ме скапе. Поне следващите 2 дни се очертават натоварени, та ще имам време да мина и през това.
Днес и отказах кафе, щото ме домързя, но тези кафета не ми харесват някак. Много са насила и се чудя какво ще иска от мен после. Дооооста странно така изведнъж... И да - пак започвам с тая параноя, но по последни данни бях права да се шашкам.
А тя, ако се прибере, ще е хубаво. Харесва ми да е тук + ми е притеснено, че е болна покрай него. И на него нямам вяра някак си... И да - и по този повод съм се оказвала права повече, отколкото ми се ще.
Едитвам: Да, що па приятелите на бившия да не ме врънкат за партей по нашите барове?! :дд Баш както ми се излиза, бате... Няма да стане, ест, ма ме досмеша яко. :дд
Последно редактирано от tori : 09-28-2018 на 20:26
квак
Много странно като ходя и ми трака тазобедрената става. Няма реална причина за това, ама няма и на доктор до ходя. Квот’ такова, ще мине само както всичко останало
Чувствам се изморена, ама не физически ами емоционално и социално (ако има такова нещо) искам да си прекарам уикенда сама или само с него ама имаме уговорки и няма как
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות