- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Нямам псориазис или екзема на врата, имам алергия към парфюмите ми… е супер, ми явно ще си ходя с петната щото без грим мога и да се смиря и да излезна така, ама немиришеща на хубаво-не!
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
много бих искал да разкажа истината но няма да ми повярва
само няколко души знаят за това но скоро ще бъда забравен от тях или поне така се залъгвам че ще стане
но ако отново се случи ще съм подготвен
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Оле, много ми е готян подаръка. :33333333 Много ме зарадва и веднага си го метнах на портмонето, щото нямам ключове. Така винаги ще е с мен - и човека, и подаръка. :3 Много ми е готино, вярно. Няняняняняняняняняня. :333333
И си имам трета подред Съвест. :дддд Случката/разговора беше фън, включително и си я пробвах, та работи правилно. :ддд
Печем сладкиш със ябълки и канела, та цялата къща мирише на хубаво. :3333333
Генерално ми е готино днес, скоро не е било така чак.
квак
Завършвам уикенда по-изморена, отколкото го почнах... ми браво
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Ох, сряда... Почти 72 часа ш ни се съберат за алкохолизиране на камара. Ебаси щастието! Включително и по рдто и + Коледа май ш си идват двамата. Баси якото, чуек! Баси късмета!
Слушам неква музика от предишни животи, не знам дали ми е готино или не е, но... Все тая. :дд
Теста беше интересен, реакцията след него - също. :ддд
Сравниха ме с таралежче. Пак. Когато някой посегнел, била съм се свивала в бодливо топче. Истината е, че до сравнително скоро не бях, но сега вече определено съм таралеж. Хем и са готини гадове, нямам против да ме сравняват с такива.
Едитвам, щото е кайнда дребна промяна:
Е, не! Точно с единия си говорих на тая тема - какво съм, какво търсят хората у мен, с какво им помагам да се чувстват добре и така нататък. И точно около час по-късно си пиша със Съвест и той казва баш това, дето си го мисля за себе си и обяснявам. Баси, това да се познаваш така добре и така добре да знаеш какво привлича всички, е толкова яко... Бад ас Тори. :дддддд
тия дни вярно са готини и усмихващи... Очаквам с "нетърпение" някоя изцепка да ме ядоса или нарани пак, при това го очаквам от всички.
Последно редактирано от tori : 10-22-2018 на 22:25
квак
ейй, човек да не се излъже да влезе значи
от една седмица не сте мръднали а аз очаквах хляб и зрелища
грозен, за нищо не ставаш
От известно време тоя дневник е окупиран с "монолози на вагините" - пишат 2-3 жени, като дори няма диалог между тях - всяка си цикли нейните теми и емоции !
Аз като добър форумец опитах да общувам с тях, но не разбирам повечето от терзанията им, пък и те са твърде самовлюбени, да обърнат внимание на когото и да било.
Лошото е че в темата спряха да пишат други мъже - нищо не обостря вниманието на жените повече, от това мъже да ги обсъждат !
Освен това смятам, че ти Трънчо ставащ леееко нахален - очакваш форумът да ти предложи зрелища, в което няма лошо, но ти искаш и хляб - е това вече няма как да стане !
Все пак се радвам, че очакваш с нетърпение постовете ми във форума и се извинявам, че този път не съм оправдал очакванията на феновете си !
Канят ме на турнир по стрелба,чудя се дали да го спечеля или просто да си видя старите другари.
Моят приятел полковника ще е там,един истински офицер отдаден на армията.
Нещо съм загубил желание да държа оръжие или поне не по този начин.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Подготвям се емоционално и психически за довечера, щото си идва. Нямам търпение. Направо ми се подскача вече от кеф. Таман е тръгнала, но да - аз наистина нямам търпение вече. :3 Много-много-много нямам търпение. Скоро не съм се чувствала изобщо по тоя начин, да става вече време да ходя да я вземам...
Дооста яко се е осрало, без даже да се опитвам и да искам да постигна това, включително за никакво време. Общо-взето, постигнала съм неща, дето много са се опитвали, без грам желание за което у мен... Еми, не че не съм горда от което, но... Хау ъбаут но?! Не е моето нещо, определено. Което ме кара да се чувствам малко кофти, де. Аз друго нещо чакам, искам и търся. Друго ми е в главата. Страхувам се какво ще се случи от и заради тия неща, но само времето ще покаже дали и какъв край ще има.
Поредната странна случайност - няколко човека едновременно почти ми говорят и ме разпитват генерално за тоя тип отношения, аз казвам мнение, а после тя ми се обажда и ми обяснява за лоши последствия от това. Е, как да не се радвам, че съм права и че лошите части на нещата са (доста) повече от добрите?! Направо съм своеобразна Ванга на моменти... Не, че това ми харесва, но все пак е нещо, май? Генерално по темата - мисля си, че или е модерно да си имаш такова, или нещо са се наговорили, без да се познават. :дддд
Може би трябва да хапна нещо, но меееееехххххх, не сега. Не днес. :ддд
квак
И отново...колежките от моята група в работата са пълни овце, кози, кокошки и всичко каквото се сети човек. С всеки изминат ден мнението ми се затвърждава все повече и повече. Та те вече даже и понякога не се крият и пред постоянните хора там. А постоянните май и те понякога се дърлят помежду си, но имам впечатлението, че са доста по-точни хора от "нашата си стока." Най-малкото поне се поздравяме и си казваме Чао доста по-често при положение, че освен визуално почти нямаме допирни точки. И шефките и двете изглеждат печени. Особено, когато са в настроение. Едната по-отрано се показа, другата значително по-трудно,но и тя напоследък започна да се отпуска и да показва добри настроения. Страх ме е обаче, че това много скоро може да приключи или поне да е само от дъжд на вятър.Че няма да мога да остана за постоянно там. Че отново ще остана изолиран от хората. Там има добра бройка. Въпреки, че както споменах допира ни е предимно визуален. Най-прякото "общуване" е само с нашите пуйки. И все пак поне за около 12 часа (включващи отиване и връщане) съм толкова зает, че забравям дори колко съм самотен всъщност. Нямам много време да мисля затова, а освен това изкарвам и пари макар, че малко по този договор има едно две неща, които не ме кефят. Работата като цяло ми допада. Мястото също. Е малко не ме кефи, че трябва да ставам рано и по 5-6 дни, но не може всичко пък да е перфектно. По-добра алтернатива за сега няма. Спрямо предишните ми работи е нещо супер. Спрямо колежките...хм...с цигани съм рабитил и мога да кажа, че са били много по-точни и отзивчиви хора. Но както написах страх ме е че това скоро може да свърши и да ме изкара дори от тази черупка, в която ме кара да се поставям...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Само не се впрягай толкова, заради нек'ви си колежки.
Знай, че повечето от тях са просто учтиви и не ти казват "здрасти" и "чао" защото те харесват.
Ако с някоя установиш контакт с някоя и намирате общи теми за разговор - покани я да излезете някъде извън работата.
Май изобщо не разбра какво написах.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
аман вече
така и не намерих патриот който да не се размине без банкет
пък и ако реша да си губя времето с това състезание ще трябва и да го печеля
много хора няма да преживеят загубата си
да не говорим че напоследък не ме държат нервите и ще направя някой скандал
ех този въпрос трагичен как да съм хем откровен и хем симпатичен
Последно редактирано от haritov : 10-24-2018 на 21:16
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Само аз и той можем да си говорим 45 минути по телефона, за нищо! Дори не се разбрахме какво ще правим тази вечер и дали ще се виждаме. Трябваше пак да му звъня за да се доуточним
Понеделник пак заминава за седмица. Вярно че не му се е случвало от доста време ама не ми харесва така и ще ми липсва
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Ама нали в заглавието пише "как се чувтвате"
Не пишат само жени,пък и мъжете попринцип не разбират драмите на жените,всъщност не мога да си обясня защо мъже не пишат повече в тая тема (сигурно защото са изгонени )
Колко фенове имаш?
ПТ: Не съм се наспивала от почти една седмица.Все още се опитвам да си оргаизирам времето и да се възползвам максимално от него,но това се оказа доста по-трудно от колкото си мислех...
Да ама аз не съм склонен да чета монолози. Ако толкова искат да излеят чувствата си, без да търсят диалог, да го направят в тоалетната, вместо да се чудят как да изтресат някой пост във форума, от който никой не се интересува и не коментира .
Така е, не ги разбираме и те или търсят съчувствие или да предизвикват завист другите жени тук.
Натрапват се с присъствието си, без да търсят диалог и по-малодушните мъже офейкаха !
Имах доста фенове в тоя форум и по едно време бях почнал сериозно да се плаша от фенската любов .
Ииииии нашето опиване се преебааааа... Добре, де - не е, но снощи половин бутилка водка само изпихме, срам сме за алкохолиците, които хората си мислят, че сме. Заспа твърде рано и твърде уморена, после ме помисли за приятеля си, та ме гушка. Аз по едно време също съм я гушкала и "обичала". Направо, същинска картинка, батенце. Цял ден днес сме се боядисвали, щото кретенските бои просто НЕ стават. Утре пак ще се занимавам със същото. Взема да ми омръзва вече, вярно, така не съм псувала от доста време, колкото днес.
Ей ся поредната тъпотия, днес деня е доста кретенски изобщо. Чудя се кога ли ще ми втръсне от простотии и ще се самоубеся от глупости. Направо все едно съм си продала шибания задник на дявола, така се чувствам на моменти.
квак
Не вярвах, че с това заледяване отвътре ще има нещо да ме жегне, но снощния разговор буквално ме размаза. Знам, че може би е било с тая цел - да ме натисне на жал. Обаче... Просто... Не... Не може да го казваш така, а после да се опитваш да се правиш на ударен... Не може... Няма как... Отделно, от оная вечер пак простотии, дейба и смотаняка, батенце... Набих го, за да не прави простотии. Не стига, че с триста зора се е отървал, та дай сега пак. Май се отказа, де ама все ми е тая. Да си прави каквото иска с жалкото подобие на живот. От мен няма да получи подкрепа, няма да му се радвам на победите, купите и парите, няма да му ближа раните. Аз съм пас. И може да ми е само аверче (тотална разлика от това, където иска) ама няма да дам да прави глупости. Не смятам, че трябва да е толкова егоистичен чак, сори, батенце. Няма да стане, не намери църква да се кръстиш.
Преди това пак същата идиотия като преди месец. Скоро такава кретения не се беше случвала. После се чудя що съм така замръзнала извътре. Ето защо. Цяла вечер треперя от нерви по глупости. ПиснА ми, вярно. Яко ми писнА даже. Всички са прави, че е шибян гъз на не знам коя степен.
Повече никога не съм се радвала на книга, пък дори не е моя, а е заем. :ддд Само аз мога да се усмихвам на и заради книга. :ддд Иронията - така странно се чувствам, но виж - поне усещам книги и музика.
Ше си нарежа вените с лъжица. И ш си извадя окото с лъжица. И ш си издълбая сърцето с лъжица.
квак
Толкова много бабички и стари ергени тук, а уж се казва тийн проблем. Е поне има бъдеще като пенсионерски клуб, където всички се събират да си припомнят какви са били на младини, онези древни забравени от младите днес времена.
Тъжно е,защото е вярно.Тука обикновенно постват хора на по на 20-30 години,че и повече нищо,че се казва TeenProblem.Единствените teenове са хора които си постват проблемите по веднъж-дваж и останалите потребители,по-възрастни от тях им дават акъл То ведниж ми стана срамно и неудобно,че не съм на 30год. и ме изкараха като някакъв келеш. Да не повдигам темата,че форума съвсем започна да пропада и ако продължава така ще се превърне в пенсионерския форум на България...
Абе, дърти-дърти ама и ние вършим глупости като когато бяхме млади. Да не казвам, че съм 22-годишен идиот, де. Щото ще ме извадят от клуба на пенсионера, пък там е забавно. И са адекватни.
Он: Тва беше странно и объркващо. Наистина. Хареса ми частта, в която бях почеткана. :ддд Да си егоцентричен е странно на моменти, всъщност. Много. Мисля да допия това вино, и без друго е половин бутилка само... Наистина - мисля да допия това вино. На 101%... И това, като имаме предвид, че не ми се пиеше изобщо като почнах... Може би трябваше да реагирам по-адекватно, но мееееехххххх. Некст тайм. Ако не друго, поне го обмислям. Казах ли, че обмислям и да допия виното?! Не?! Въх... Е, мисля да го довърша. Мисля, че това стига.
Ако трябва да съм честна, не почувствах нищо. Всъщност, изобщо. Явно съм чак толкова прегорена от студ. Чувствам единствено, че ми е гадно на онова странно, погнусено равнище като децата в детската градина. Соринотсорибич.
Пуша си поредната цигара и да - не смятам, че ш е последната за днес.
Емоционалните ми липси са впечатляващо дълбоки. Впечатляващо като за черни дупки, всъщност.
квак