- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
Забавно е как хора се сърдят, че са ги хванали да преписват и имат 2-ка на съответната "творба". И не само че се сърдят, ами и започват с конспиративните теории. Той печелил пари от това и нарочно му бил написал 2-ка, щото, разбираш ли, му е много забавно да ти гледа смешната физиономия на поправката (която, между другото, е безплатна). Вчера цял ден мрънка за предмет по специалността как, разбираш ли, само неговия код бил оценен с 2, макар че знаел няколко човека, на които го е дал и имат повече от 2 (по-късно се оказа, че тези няколко човека нямат никакви точки на съответната задача). Та казах му на въпросния момък, че всички видяхме, че въпросния лектор не толерира преписването и че е трябвало да помисли дали да предаде повече от 1 задача, или просто да не я разпространява. Днес същият този момък мрънка, че есето му по български е оценено с 2, поради поредна конспиративна теория. Отново му бе обяснено (този път от професора, публично), че е преписал и е можел да му докара много повече от 2 на главата. Е, преди минути установих, че въпросният господинчо вече не ми е колега, защото, РАЗБИРАТЕ ЛИ, не можело да има 5,63 на матурата и ДА ЗНАЕ МНОГО ДРУГИ ЕЗИЦИ, но на изпита по български в НБУ да има 2. Жалкото е, че имам още няколко такива колеги, които не могат да разберат, че ако преписването се е толерирало в училището им, то в университета не се и няма никакви конспиративни методи с цел да им вземат повече парички. Вярно е, че и аз веднъж бях потресена от оценяването, но това не значи, че не съм си била сама виновна за своята оценка. Както и да е. Излях си го. ;д
2 дена.
Последно редактирано от Lilanda : 02-17-2018 на 23:04
Life is how you live it not how you spend it.
Не разбирам това как доказва че не е мацету. Ти пак може да си се видял с него и той пак може да си е мацету.
Това по повод на дейтоната включването че се е виждал с недолюбвания модератор.
Мацету е рабалка, ти също си рабалка.
Беше ебахти якия уийкенд просто... Два дни само яки работи. Снощи пихме бира и гледахме мач след добре свършената работа, гледахме бахти готиния филм, втора вечер подред си го гушках и общо-взето ми беше ЕБАХТИ якото. :3 Днес сутринта малкия гад ни събуди като скочи отгоре ни и после ни направи кафе - как да не я обичам?! Толкова е яко, че всички в нас го харесват супер много... Даже повече от което и да е друго гадже, като гледам... Смеят се заедно, бъзикат го, даже го викат на събирания и да готвим заедно. Не бил чужд човек, а част от семейството, това звучи толкова хубаво и ме кара да се чувствам толкова добре. Той разнася сладкиши от майка си, които бтв са бахти добрите. Като ида в тях и винаги има поне по 2-3 домашни сладкиша за разкош. <3 След събирането го помолих за неква минимална помощ да премъкнем едни тежки неща и получих ебахти рамото, след което се гушнах в него и заспах. Събудих се от ръчкане в ребрата и обяснения, че е време да си ходи. Не исках въобще да си ходи, даже искам още да си е наоколо и да се гушкаме. :3 "Тя не обичала да се гушка..." :ддддд Ми, вече обичам явно. :дддддд После заспах отново и сънувах некви тъпотии, но тоя път странно - свързани с него, а не с шибани сенки от миналото. Не искам нищо от тоя сън да е реалност никога, не искам... Искам само всичкото това - цялата магия, на която се чувствам подвластна, да продължава. Искам да взема всичко от момента и да продължавам да си се чувствам все на няколко метра над земята. Сега се замислям защо не искам да си тръгва даже от вкъщи или не ми се тръгва от тях - точно защото искам да изживея всичкото хубаво, за тва. А като е далеч, пред две главни улици в тях, ми е някакво такова... Скапано. Не скучно или нещо, щото обикновено имам сто неща да върша и мисля, но някакво такова липсва ми в най-натоварените моменти и си мисля за него общо-взето във всеки един момент. Имам странното чувство, че това ще ми доебе майката някога; даже не "имам чувството", а направо знам, че ще е така. :ддддд И в крайна сметка това даже не ме отвращава от мен и тва къв слаб кретен съм, че обичам пак, дейба... Много съм прецакана. :дд Ама въпреки противния сън, съм ухилена до зад ушите и да - даже не знам довечера как ще спя. За месец свикнах да спя до него, да не кажем, че още на третия път вече бях свикнала, и без него заспивам трудно и сънувам кретении, а последната година съня ми, без значение дали спя сама, до момчето преди него или до най-добрата аверка, все беше ужасен и непълноценен. И все повече и повече се отварям - пак - да говоря с хората наоколо, все повече и повече се отпускам и успокоявам. Започнах да слушам пак не-депресираща ме музика или по-скоро музиката, която слушам, спря да ме кара да се чувствам зле. Толкова е странно да не ровя все в лайна и да си ги мятам по главата... Да не кажем, че аха-аха успях да простя някакви тъпотии. Чувствам се по-силна и по-добра покрай него, по-естествена, от когато и да е. Харесва ми и едновременно ме плаши. Как мога да съм такъв идиот, за да обичам отново?! По едно време си мислех, че никога няма да го изпитвам това, по тоя начин и с такава усмивка. Даже ебахти чаршафите се получават като пиша тук, ебахти...
шесесамоубияве
Не четете, ако сте Гръмпи кет.
квак
мац, и аз с теб - дай в самоковско някога, ако си ходиш там, да разведрим обстановката
@грозния - фенери не съм виждала от месеци, то те са само по туристическите места - само в амс и хага съм мяркала.
в града, където живея, още не съм надушила да мирише трева
всичко е мит за холандия, хората си живеят скучнярски, само туристите и студентите се занимават с глупости
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Много тежък и изморителен ден. Радвам се, че съм вкъщи на сигурно. ;д
39 часа.
Life is how you live it not how you spend it.
Поредна нощ не мога да спя, пак сънувам едни и същи кошмари.. едни и същи мисли ме измъчват.. поне нощем да можех да си почина и без това деня ми е ужасен, нямаше нужда да се прецаква напълно и съня ми ..
Death is not the end, it is only the beginning
Всеки път си викам, че по-хубав уикенд не съм имала и всеки следващ е една идея по-хубав
А реално не беше кой-знае колко специално, той, група приятели, няколко игри на маса и кофа сладолед. Какво повече ми е нужно?
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Екскурзия до ниската земя. Действа също ободряващо!
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Скучен понеделник.
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Хванах се и си разчистих телефона от некви номера, където не ми трябват, от снимки, от смси И изтрих всичката музика, за да карам само на спотифай. И без друго беше доста стара и ми омръзна, така че чаЛ. Стаята си и нея я разчистих от некви неща наскоро, изхвърлях четки за зъби, тениски и а-у. Който квото е забравял или си е искал, да ходи да го търси по котериите. :д Само подаръците си пазя и боклуците на миличкото, щото те нито са много като едно време нейните, нито ми пречат по някакъв начин. Изхвърлях и едни маратонки, малко твърде скъсани домашни дрехи, дори стари тетрадки от гимназията. Ебах тва пролетно почистване, братче... Ако до вчера пазих некви тъптии, за да мога да ги ползвам, ако потрябват някога, то сега въобще не съм оставила повече от необходимото. А разбрах колко по-лесно се живее с по-малко неща, когато се преместих и повече от 90% от боклуците ми се озоваха на тавана в кашони лятото. Мислех, че доста по-често ще отскачам до тавана да търся неща, но веднъж бързо прерових и открих, каквото ми трябваше, та оттук насетне не смятам въобще да ровя пак.
Тая вечер щи го оставя да си учи там за изпита, но утре вечер ще го тормозя, щот вече ми липсва.
Бая се радвам за тях, понеже са готЯни, надявам се скоро да се видим на бира четиримата.
квак
Хм.
Събуждане-->чекия-->работа-->чекия-->заяждане във форума-->чекия.<---Животът на "Убавия".
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
15 часа, пипъл!
Life is how you live it not how you spend it.
На мен пък ми остават 2мин. Нека ви е яд
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות