- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 37
От 7 часа стоим и гледаме сериал, който харесвах като млада, щото по някаква причина все още ме обича и ми угажда, пък и е болен, та няма много други неща за правене.
Почувствах се носталгично и се сетих за форума. Сега ми стана тъжно като гледам колко е умряло
Ама какво да се прави, Valar Morghulis дето се викаше в оня тъп сериал
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות
Чувствам се добре,доволен съм от себе си.Днес,свърших доста важни неща, сам в апартамента,а чувам как чиниите в кухнята тракат.
Being surrounded by people doesn't mean you aren't lonely.
Всичко в последните 10 години води до тук,да видя нея. Сякаш виждам някой който познавам от хиляди години,тя е в сърцето ми и плени душата ми. Въпреки всичко тази жена остана до мен и аз няма вече да бягам,а дори бих влязъл във война заради нея.
Ако ще се боря за някой това ще е тя!
Ще бъде трудно да преодолея всички граници,но съм достатъчно луд и силен да го направя и ще помета всичко по пътя си ако трябва.
Не знам как е възможно да допусна някой толкова близо до себе си,но тя е първия човек който се докосва така до мен.
Не съм я виждал само ден и ми липсва,а когато се срещнахме за последно беше неописуемо,още виждам погледа,още чувам глава си,още усещам докосването и.
Като полудял съм,но...
Сякаш 30г съм живял само за да я срещна.
Бог е с мен и ще спечеля и тази битка!
Последно редактирано от haritov : 11-27-2020 на 21:37
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Истината е, че понякога отново чувам онзи глас в главата си, дето ми казва неприятни неща, въпреки цялата борба с демоните ми. Няма нещо което да помага в този бой, трябва да се справиш сам със себе си. Мисля, че няма верен или грешен ход, което си е нож с две остриета.
Постоянно мисля за това, почва да ми пука много повече, отколкото е нормално за тези отношения. Не знам какъв ще е изходът, но ако не друго, поне е важно, че се пробвам.
Много от моите неща са доста назад, а сега и нямам толкова време за тях, което изобщо не ме радва. Имам способността да превръщам почивката в цяла вечност понякога и често така губя хобита или възможности за развитие в дадена насока.
От друга страна е хубаво, че не си загубих редовната, доходоносна работа, колкото и нерви да хабя по нея. Много хора нямат този късмет. Надявам се да имам повече време за тренировки по празниците, защото имам нужда от напомняне коя съм всъщност, колко съм талантлива в дадена насока и колко още мога да натискам и накъде. Менталното ми здраве също има нужда от малко творческа дейност, защото тя липсва в момента.
От трета страна, един вид, изживявам някаква мечта... Един вид. Не точно както си го представях, но не и по-зле, със сигурност. Обмислям и по това нещо да ходя на курсове и да взема кетап и за това, все пак си е интересно, а и имам кой да ми дава акъл вкъщи. Имам някаква основа. Включително и имам и познат, който дава курсове и човека е един от двамата в град, които се занимават с това. Имам шансовете да се развивам и натам. Не знам до каква степен е адекватно да го правя, де. Дали няма да даа едни при на вятъра и някакви такива тъпни.
Генерално - адски миш-маш ми е, но поне днес се наспах, което си е супер. Сега горещ душ и примирам, че утре съм от рано. Ариведерчи.
квак
Живи ли сте, бе, хора? Една интернет заешка дупка ме доведе във форума и разглеждам от два часа, въпреки че то не че има много за разглеждане, за съъжаление. Спомням си как някога се изписваха по няколко страници на ден в дневника, сега от година няма нищо. И мен ме удари носталнията.
Сготвих си,изчистих си,направих си десерт.Време за почивка,утре нов ден.
Харесах си една китара.
Being surrounded by people doesn't mean you aren't lonely.
Hi, do you remember me?
Получих Вселенски знак, който ми напомни за този форум и досега четох разни стари позабравени дискусии и много се забавлявах. Иначе реших да намина да видя как сте, има ли някой останал от времето, когато "видях" ежедневно тук и какво се случва изобщо.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
its dead.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Здравейте.
От много време насам реших да понамина да видя какво става в темата.
За момента съм малко по социален. Просто работата ми го налага. Може и да е малко по-добре като например да имам малко повече време за общуване, но не мога да се оплача сега,че не се засичам с доста хора. И до там. Та така.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Привет! Минавам да ви споделя (ако изобщо има някой в тази част на Интернет), че се чувствам добре. Недосегаема. Пораснала. Знам, че има много неща, които могат да ме съборят, но знам, че за половината от тях вече съм намерила начин да не ме засегнат така, както иначе биха могли, а за останалата половина ще дерзая. Никога няма да си позволя незначителното да ме докосне. Толкова много съм преживяла и на всичко съм благодарна. И на лошото, ндаааа. И представа си нямате. И мога да обичам! Ах, колко много! И колко лесно мога да забравя. Толкова е яко, когато си наясно - със себе си, другите, себе си... И за пръв път мога да кажа (от възрастта ли е, нз), че съм доволна. Не изпитвам онази жажда. За повече, за всичко. Имам го. Всичкото. За мен.
Последно редактирано от Ivaaaaa : 05-08-2021 на 18:52
За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?
Всички форуми и яки сайтове умряха..сега само тик ток инстаграми и тнт едно време си беше по-яко всичко..сега всичко е бизнес..реклами и така..
преди доста години се чудех кога ли ще умре тоя форум, сега ми е чак странно
#Anarchy deбелак,теб още ли те пускат да пишеш на малките деца? Аууу сещам се за 1-2 П*****ски неща които си правил в този форум.. Как да е.
Отдавна не бях влизал,сетих се по каква ли не случайност, кофата беше божеството на форума.. А другите раздели просто замираха,носталгия,дева... застаряваме..
Честит празник, дечица.
Темите може да са се архивирали, но ЛС-тата са живи, всичките любовни драми на тийнейджърството са запаметени, дори и позабравени.
Кой ли какъв е тези дни.. Къде са емоджитата
Секс в Хаити, френски кибрити
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Мислех да пиша, ама не знам какво, но все някак трябва да се разпиша че съм наминала, та оставям това тук
След 6 месеца пак
People do fall in love. People do belong to each other, because that's the only chance anybody's got for real happiness
ענא הגנה לישראל
ישראל אנחנו העם
הנבחר אף אחד לא עוצר בעדנו
!עזה מוות